От огъня на келтите до мирни манифестации

В паметта ми и до днес е жив един от моите най-ранни спомени, когато съм на 4 години и гледам на света от високо: баща ми ме е качил на раменете си. Държа цвете и балонче в ръката, като с другата се опитвам да не го дърпам много за косата му, която е гъста и дълга, а според разбиранията на онова далечно време - даже прекалено. Наоколо - море от хора, излезли на шествие по повод Празника на труда, както години наред е наричан 1 май. Плакати, носени от облечени в най-хубавите си дрехи възрастни, деца от началните класове, рецитиращи "със силен глас" тематични стихотворения, безкрайни речи от трибуната... "Още малко, митингът ще свърши и ще ти купим сладолед", обещава усмихнато мама. А след обяд със съседи и приятели се натоварваме заедно с предварително подготвените провизии на няколко коли и заминаваме на пикник край езерото...

Подобен сценарий се разиграваше още дълго. Само че татко вече носеше "на конче" първо сестра ми, а след това и брат ни. Аз имах други ангажименти за 1 май. Класната събираше предните дни "по-отговорните", за да е сигурна, че ще дойдем на манифестацията, което на 99% осигуряваше присъствието и на останалите ученици, без да се налага да ги заплашва с намалено поведение. Защото ние се разбирахме след края на обиколката 

"от школото до микрофоните"

да не се разпръскваме по къщите, а всички заедно да отбележим празника "истински": в сладкарницата - с традиционните сок, торта или мелба.

Това слънчево чувство от безгрижното детство, непомрачено по никакъв начин от неизбежното встъпване в света на изкарващите парите с честен труд възрастни, се запази в съзнанието ми още доста време. И неизменно се възражда на всяко първо число от последния пролетен месец, подплатено вече не само със спомени, но и с познаването на някои факти какво означава тази дата за хората по света.

Корените на доста съвременни празници отвеждат към древността. И 1 май не е изключение. Основите му се полагат с честванията на келтите, почитащи бога Белен. Идването на пролетта те отбелязват с помощта на специално дърво

символизиращо оста на Земята

около която се върти вселената. При племената, населяващи част от територията на Западна и Централна Европа, е прието да прескачат огъня и да извършват по този начин ритуала по пречистването, който се прави традиционно в началото на май.

Смята се, че месецът е наречен на богинята Майя. Жители на Италия я отъждествяват с римската Майеста - покровителката на земята и плодородието. Обичаят да се отбелязва първият ден на май идва от незапомнени времена, когато след изораването на нивите и засяването им хората се отдават на весели тържества, за да може трудът им да бъде възнаграден с добра реколта.

Германоезичните народи наричат нощта срещу 1 май Валпургиева. Възниква като приемственост на обичаите по посрещането на пролетта в езичеството. Празнуването включва

паленето на гигантски клади

в името на очакваното плодородие, осигуряващо добруването на племената като цяло. Също така в средновековната митология Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили (великото сборище) се срещат на връх Брокен в планината Харц и се опитват да попречат на идването на пролетта. За да не се случи това и да прогонят злото, хората се събират край високи пламъци и пеят песни.

Честванията, положили основите на съвременните разбирания на празника, започват в Америка на 1 май 1886 г. На този ден работници излизат по улиците на Чикаго с искания за 8-часов работен ден, тъй като се трудят почти двойно по-дълго. Полицията насила разгонва хората, събрали се на мирно шествие, а по-късно 

провокатори хвърлят бомба

В резултат на безредиците има загинали, а някои участници в демонстрацията не само са обвинени в организирането на терористичен акт, но и осъдени да бъдат обесени, без вината им да е доказана.

През лятото на 1889-а Парижкият конгрес на II Интернационал в памет за събитията в Чикаго провъзгласява 1 май за Ден на работническата солидарност и предлага да се отбелязва с манифестации по цял свят. Следващата година на призива откликват хора в САЩ, Германия, Франция, Белгия, Дания, Испания и някои други страни. Във Варшава например стачкуват 10 хиляди работници, които искат намаляване на часовете за труд, увеличаване на заплащането и премахване на автокрацията. Бунтът е смазан с помощта на жандармерията и казаците.

Дати, посветени на работещите хора, съществуват в над 140 страни и се отбелязват не само на 1 май. Обикновено денят е придружен със стачки и искания за подобряване условията на труда. Например в САЩ подобен празник има в първия понеделник на септември. В бившите републики на Съветски съюз традиционно се организират паради, на които гражданите излизат с червени знамена. На Запад Денят на работническата солидарност постепенно се превръща в карнавално шествие. В Австралия се почита Денят на осемте часа, съобразен с местните предпочитания за отбелязването им в различни щати. А в Япония на 23 ноември се чества Денят на благодарността към работата.

Неработен ден в България

Първият опит за честване на 1 май у нас е от Типографското дружество и става факт през 1890 г. За официален празник е обявен почти половин век по-късно (1939).

От 1945 г. в Народна република България се организират мащабни манифестации из цялата страна. Провеждат се на централния площад във всяко населено място. Участниците в мирните шествия носят плакати и скандират лозунги, прославящи труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена обикновено в центъра, звучат тържествени слова и поздравления от партийни, държавни и местни ръководители.

След 1989 г. 1 май продължава да е официален празник и неработен ден, но управляващите не се ангажират с организиране на масови прояви. Чествания се инициират от социалисти и комунисти, като най-характерни са концертите на открито с известни имена от родната музикална сцена, предлагане на търсени книжни и печатни издания, празненства в паркове и срещи с приятели и сподвижници.