От нас зависи

Днес, в Деня на Независимостта, колкото и да ни е болно, трябва да признаем:
Независима България е държава на зависими хора.
Бедните са зависими. А ние, уви, сме държава на бедни, болни, слаби, уязвими и потиснати. Това направиха от нас онези, от които зависим.
Зависим от жалките стотинки, които получаваме като заплати и пенсии. Зависими сме от щенията и мераците на единици, превърнали ни в пешки без шансове да станат царици.
Не проумяхме, че поклоните пред Брюксел и Чичо Сам не ни правят европейци, още по-малко - евроатлантици. Защото никой никога отвън не е чертал в своите планове такива "благини" за нас. Ние сме европейци по рождение, а не по нечия милост. И няма нужда да раболепничим пред търговците на щастие.
Управляват ни зависими политици. Надяваме се на справедливост от зависими магистрати.
С годините като държава, общество и индивиди се мятаме от една зависимост в друга. Докарахме се дотам - да ни мачкат измамници, лакеи, шарлатани и безродници. Да се подиграват с труда и живота ни. Да се изреждат, повтарят и потретват кой повече ще ни натика в ъгъла.  
Не е празнично. Не е гордо. Не е каквото искахме за ден като днешния. Но е добре да си го кажем. Сами си го направихме. Сами трябва да се справим.
И е време да проумеем, че безропотното, примиренческото и безхаберното "от нас не зависи" не ни помага. Нито да оцелеем. Нито да се изправим. Нито да сме Българи като онези, пред които днес свеждаме глави.