От нас зависи да се разделим с политическия конформизъм

Ваня Добрева

През изминалите месеци след парламентарните  избори от 2014 г. ръководството на БСП направи немалко стъпки за озониране на атмосферата във вътрешнопарийните ни отношения, както и за активизиране на дейността на парламентарната ни група. Председателят Михаил Миков показа не само добронамереност, но и воля за извършване на необходими кадрови промени в Изпълнителното бюро на Националния съвет. На добро равнище протича подготовката за местните избори. БСП зае отговорна позиция спрямо авантюристичните и противонародни ходове на управляващото мнозинство. Няма как да не отбележа линията, която нашите парламентаристи отстояват във връзка с дълбоката антисоциална природа на "реформите" в здравеопазването, съдебната система и образованието. Промени настъпиха и във външнополитическия курс на партията: положени бяха усилия за нова политика към Русия, за затопляне на отношенията с руските социалисти на Сергей Миронов. БСП се ангажира с масови антивоенни прояви, зае позиция против санкциите срещу Руската федерация.   
Това са позитивни моменти, които подсказват, че нашето партийно ръководство

започва да "напипва" пулса на протичащите събития

че вече не остава само на равнище констатации и пасивност.
 Същевременно процесът на реформиране в партията се придвижва твърде спорадично и забавено. Нерядко вместо на решаване на наболелите проблеми ставаме свидетели на тяхното отлагане или формално реализиране. За съжаление и сега често пъти избягваме да си казваме очи в очи какво мислим, да посочваме откровено недостатъците в нашата работа.
Най-тревожно е, че и сега, няколко месеца преди местните избори, БСП продължава все така да е обществено изолирана. През изминалите 20 години ние свикнахме да сме второстепенна по значение партия, дано не започнем да се примиряваме с положението на третостепенна политическа сила. Да, в БСП настъпват промени, но не с онзи темп, който да отговаря на обществените очаквания.
 От дистанция погледнато, политиката на "малките стъпки", оповестена от председателя Михаил Миков, в редица случаи води към запазване към статуквото.

Кризата на доверие не се преодолява

има очебиен недостиг на идеи и на тяхното осъществяване, интелектуалното равнище на управленските ни кадри застрашително спада. Все по-осезаема става липсата на представители на средното поколение, което в момента формира икономическите реалности на държавата. Почти не се чува гласът на българската интелигенция. Спорадичното събиране на хората на идеите не променя тенденцията към деинтелектуализацията на партията. БСП много по-определено се изявява като парламентарна и все по-рядко като масова партия. Ако другарят Миков беше пристъпил веднага след избирането му за председател към радикални идейни, организационни и кадрови промени, БСП днес щеше да е в далеч по-завидно положение. Вътре в партията се разминаваме и по кардинално значими въпроси на вътрешното и международното развитие.
 Няколко примера.
 На последното ни конгресно заседание се даде обективна, сравнително положителна оценка на правителството на Пламен Орешарски. Това обаче не пречи на ръководни фигури от партията и в този момент да се солидаризират публично с оценката, която Бойко Борисов дава на неговия кабинет, в смисъл, че всичките вини на прехода са причинени от Орешарски и неговия "зъл демон" Сергей Станишев. Този извод е едностранчив и преднамерен. Дори и заради това, че правителството на Орешарски функционира по-малко от година, че работеше в обсаден режим, че сложи край на диктаторския авторитаризъм, въведен от предишния кабинет на Бойко Борисов и извърши важни корекции в социалната политика. Това не означава, че кабинетът не допусна и сериозни грешки.
Според мен Изпълнителното бюро трябва да направи още няколко решаващи стъпки във  външнополитическия курс, който провежда. То би трябвало например да заеме по-категорична позиция за Украйна! Не разбирам защо ръководството не изрази тревогата на българската левица от придвижването на НАТО на Изток? Защо не заяви, че Крим се самоопредели чрез свободно проведен референдум, че териториално, етнически и исторически той е органична част от руската държава и култура? Защо не предупреди българската общественост, че в Украйна се възраждат агресивният национализъм, фашизмът и ксенофобията?
Не е само мое мнение, че НАТО понастоящем подготвя гореща война в Европа,

с въвличане на България и българската армия

в световно по мащабите си кръвопролитие. Управляващата коалиция все по-определено превръща България в жалък сателит на Съединените щати, при недостатъчна активност от страна на БСП.
Когато България влизаше в НАТО, ни обещаваха светли хоризонти, които ще укрепят националната ни сигурност и мира в Европа и света. Случва се обратното! През последните месеци Вашингтон заяви, че България е "фронтова държава"; разположи в София "Команден център"; ангажира българската армия с крупни военни маневри, насочени по същество срещу Руската федерация; осъществява плана на Пентагона за разполагане на своя тежка военна техника върху българска територия. Националният съвет вече излезе със свой документ срещу разполагането на военна техника на наша територия. На този пленум предложих именно БСП като лява партия, сред чиито основни ценности е съхраняването на мира, да стане инициатор на национален референдум: Да продължи ли България да участва в Северноатлантическия пакт или не?
Един от националните всекидневници коректно резюмира моето предложение за референдум. Това, което остана неизяснено за мен, е защо предложението ми за национален референдум е квалифицирано като крайно ляво. Излиза, че несъгласието с разполагане на военна техника на наша територия, протестът срещу въвличането ни във военен конфликт срещу Русия и т.н. са атрибути на крайно лява идеология?

Това е нонсенс

и от теоретична, и от практична гледна точка.
Ръководството на БСП доказа, че промените във външната политика не са декоративни и чрез освобождаването от Изпълнителното бюро на Кристиан Вигенин, и чрез смяната на говорителя Ангел Найденов - в качеството си на министри те провеждаха конюнктурна политика в директен ущърб на отношенията между България и Русия. И все пак, докато Вигенин след напускането на поста призова за единство в партията, Найденов в интервю за агенция ПИК плаши нашите членове и симпатизанти с настъпление на "левите сили" и на "русофилите" в  БСП! Дали като привърженик на НАТО Найденов отхвърля всяка възможност за дискусия в БСП относно членуването на България в Северноатлантическия пакт, дали слага знак на равенство между Европейския съюз и НАТО? Играе и роля на незаслужено обиден, макар че тъкмо той по време на парламентарните избори отблъсна левите гласоподаватели със своята русофобия и преданост към либералните, дясно социалдемократически ориентири.   
Не мога да си обясня кое пречи на председателя да говори открито и честно за крупните грешки, допуснати от предишни ръководители на БСП, най-вече през последния период? Аз лично мисля, че хората ще ни имат повече доверие, ако си кажем откровено, че депутати от БСП подготвиха, разработиха и гласуваха Закона за досиетата. Че с подпис на социалист беше даден ход за разполагане на американските бази върху българска територия. Че наши министри имат също дял в нереализирането на "Южен поток".
Нима не е наложително Изпълнителното бюро да се отнесе критично към Европейската комисия, когато тя прави европейските народи заложници на Вашингтон и превръща ЕС в Европейска федерация или конфедерация? Не е ли право на нашата партия да се противопостави на онези актове на ръководството на ПЕС, които противоречат на националните ни интереси, на славянската ни и православна същност? 
Най-важното е да обсъдим какъв вид лява политика е възможна в този момент у нас и дали въобще е възможна при икономическите и търговските ангажименти на страната ни в рамките на ЕС, на Европа "на двете скорости"? Според мен БСП трябва по-енергично да защитава суверенитета на България. Какво съдържание влагаме в понятието "национален интерес" и как го обосноваваме?
Проблемите, пред които е изправена БСП, са огромни. Те няма да бъдат "разплетени" наведнъж. От нас зависи да се разделим с политическия конформизъм, с политиката на бавното и недотам последователно движение напред.