От Москва за братска България

В последните месеци на 1944 г. българските военновъздушни сили получават 350 бойни самолета от СССР. Сделката за закупуването им е уникална: извършена е във военно време от военни ръководители, в кратък срок. И най-важното - без нито един лев!

Ще посоча четирима от тях, които имат най-активно участие. Първият е ген. Захари Захариев - инициатор на сделката, зам.-началник на ВВС. Наричаха го "патриарх на авиацията". "Герой на СССР" и "Заслужил летец на СССР". Депутат във Върховния съвет на Съветския съюз два мандата (8 години). Антифашист от световен мащаб. Вторият е авиоинженерът от ВВС ген. Август Кабакчиев, тогава полковник, един от специалистите в преговорите, известен е като главен инженер на ВВС. И най-важните - ръководителите на двете страни: о.з. Кимон Георгиев и генералисимус Йосиф Сталин. 

В началото на октомври 1944 г. Захариев и Кабакчиев се завръщат в България. Захариев е назначен за зам.-началник на ВВС, а Кабакчиев - за главен инженер. Първата работа на Захариев е да направи преглед на състоянието на самолетите. Ето неговата констатация: "Българската авиация разполагаше с около 500 самолета, от които може би 65% бяха неизправни, остарели и износени. Само изтребителите "Месершмид-109", щурманите "Ю-87" и някои бомбардировачи "Д-17", макар и не съвременни, можеха да изпълняват бойни задачи. Останалите самолети бяха от най-различни конструкции - около 65 типа, което придаваше на българската авиация не военен, а почти музеен характер".

Захариев стига до извода, че трябва да се закупят 350 нови самолета от СССР, за да може нашата авиация да участва активно във военните действия. Представя доклада и заявката на началника на ВВС ген.-майор Ганчо Манчев, на министъра на войната Дамян Велчев и на Кимон Георгиев. Последният сформира делегация за Съветския съюз, която след около 15 дни пристига в Москва. Въпросът е обсъден обстойно и накрая Сталин отсича: "Ще дадем 350 самолета без нито една рубла. На братска България не вземаме пари!"

Ще си позволя да спомена и тогавашното най-младо поколение - децата. Към него спадам и аз. Поколенията преди нашето воюваха и понасяха ударите на войната върху себе си. Бореха се с надеждата за победа на доброто, за мир и благоденствие! Постигнаха го с неимоверни усилия. В деня на Победата ние, децата, се радвахме заедно с възрастните. Всички заживяхме с много мечти! Първата и най-важната - да живеем в мир! И тази мечта се сбъдна - цели 75 години! Ето защо аз и по-голямата част от моето поколение се прекланяме пред героизма и себеотрицанието на нашите предци, воювали срещу Хитлер във Втората световна война. 

Инж. Филип СТОЯНОВ,
Бургас, о.з. ст. лейтенант, командир на рота