От измиване на ръце държавата се разболя

Вижте само как бяха оповестени вчера в МС точките в заседанието, с които държавата прехвърля на общините грижата за пет археологически културни ценности с национално значение: предоставя се безвъзмездно на общините правото за управление на "имоти публична държавна собственост"! Тракийският и античен град Кабиле например се превръща в прост имот. Като парче земя или като изоставено училище. Представите на това правителство за "керемидите", сиреч за културното ни наследство, вчера бяха онагледени доста уникално от главата Бойко Борисов в среща с археолози по магистрала "Струма".      
Прехвърлянето на "имотите" се обяснява с грижата общините да могат да кандидатстват с проекти за европейско финансиране за развитие на културни и исторически атракции. Защото ако просто държавата е собственик на археологическия комплекс Перперек до Кърджали, кой точно трябва да подаде проекта? Впрочем прехвърлянето на "имота" към общината не е единственият начин да се кандидатства за проекти. Но този начин си има несъмнено предимство - държавата си мие ръцете, спестява си необходимостта да дава пари за социализиране на атрактивни за културен туризъм национални паметници. Да им берат гайлето общините. А при сегашната задлъжнялост и недоимък на общините, както се сещате, първа грижа на Костенец, да речем, ще е да разкрасява крепостта при Траянови врата.
Всъщност пак става дума за пари. Има ли граници оттеглянето на държавата от задълженията й? Или тя се превръща само в касичка, смучеща от населението? През миналата година в НС бе променен Законът за културното наследство именно с тази цел и бе вписано, че поне за 10 години може да се дадат на общини и ведомства "за управление" национални археологически обекти. То е същото като със Закона за горите - и там собствеността на терените остава държавна, но фирмите могат да си секат на воля и да строят в природните паркове, както си искат. Йезуитщина.
Проблемът с културното наследство се утежнява от още нещо. Когато депутатите промениха закона през 2011 г., те вписаха в него "за успокоение", че дадените на общините национални археологически ценности не могат да се използват не по предназначение или да се предоставят за управление на трети лица. Същият Закон за културното наследство обаче разрешава археологически обекти с национално значение... да се дават на концесия. Кой от двата текста ще е валиден - че общините не могат да ги дават за управление на трети лица, или че могат да ги дават? Как пък веднаж не се появи прецизно направен закон без възможности "и тако, и вако"? В такива случаи на противоречие обикновено действа онзи текст, който удовлетворява алчните мераци за повече приход или за повече келепир.