От ханове в бутици

Никакви изненади не поднесе тазгодишната кандидат-студентска кампания за университетите. В средата на август много от тях са полупразни. За поредна година е налице тенденцията за намаляване на завършилите средно образование, спад в кандидатите за висше и ръст на незапълнените бройки.
Университетите и тази година сами предложиха на държавата колко студенти да приемат и отново сбъркаха в цифрите. Можем да погадаем дали това е следствие на амбиции за повишаване на качеството на образованието, опит да се запазят работните места на преподавателите или надежда за привличане на младежи, насочили се към чуждестранни вузове. Каквото и да се търси в прекомерния, несъразмерен, неадекватен прием, то не е в полза на системата, а е пагубно за нея.
Няма начин ръководствата на университетите да не разбират, че като приемат всички желаещи, всъщност рязко свалят и без това ниското качество на образованието. Всеки предварителен изпит, допълнителен прием и удължаване на приемната кампания във времето носят черни точки на вуза. Широко отворените му врати го превръщат в хан. В момента ректорите се опитват да вкарат в него не само можещите, онези, които имат потенциал да завършат успешно висше образование. Искат да вземат за година-две и нежелаещите, с посредствени възможности, които поне ще платят началните такси и ще поосвежат малко финансовата ситуация, пък после ще разберат, че студентстването не е просто синоним на купони и драпане за оценка, а изисква усилия и труд.
Вместо реклама по 8-9 месеца в годината, ректорите и деканите могат да помислят как да стимулират преподавателите да осъвременят лекциите си, да осигурят практика на студентите и да търсят съдействие от бизнеса. И да поразсъждават дали не е дошло времето, вместо да разширяват университетските си ханове, да ги редуцират в бутици за най-добрите.