От "Гърлото на Дявола" започва световният потоп

Стойко Иванов

Застанал пред водопадите Игуасу, имаш чувството, че започва световният потоп, че планини от разпенена вода се изливат от Небето на Земята, че скоро тук ще има не суша, а безкраен воден свят!
И наистина, Игуасу е една от най-грандиозните, една от най-невероятните природни атракции на света. Намира се на границата между Бразилия, Аржентина и Парагвай, като по-голямата част от водопадите са на аржентинска територия, но пък най-фантастичните гледки се падат на бразилците.
Първото, което виждат очите, когато самолетът започва да се снижава над град Фош до Игуасу в Бразилия, е безкрайна зелена гора, недокосната от човека, и някъде там, сякаш посред Нищото - океан от вода и огромни облаци от мъгла.
Игуасу или "Голямата вода" на местния език гуарани, не са просто група водопади, а 275 (!) водни пада, разположени един до друг из джунглата в радиус от няколко километра под различни причудливи форми. Всеки с височина от 60 до 90 метра и всички общо с дебит от близо 2000 куб.м в секунда!
На 5000 км дължина се вие като змей гигантската река Парана, която дава живот и чудовищна енергия на този феномен - втората по дължина в Южна Америка след Амазонка. В средата на пролетта в тази част на света термометърът показва 36 градуса, а през лятото минава стопяващите 50 и местните хора казват, че докато слънцето не се скрие, градът е безлюден. Не стига жегата, но и влажността е много тежка, особено през дъждовните сезони.
Опашката пред входа към водопадите по моя скромна преценка надхвърля 200-300 души, обаче върви равномерно. И няма как да бъде по друг начин - организацията тук е перфектна. Срещу входна такса от 48 бразилски реала (около 30 лева) влизате в "Национален парк Игуасу", където ви очакват двуетажни автобуси - всеки събира по 72 човека. Задвижвани с електричество, те ще ви отведат надолу, в Царството на водата. Единствената човешка намеса в този резерват е асфалтовият път, по който се движим, заобиколени от гигантски дървета, от смайващи цветя и храсти.
Скоро рейсът спира и ни оставя в началото на екопътеката, а около нас щъкат гущери с размера на големи кучета, чуруликат безброй птички. Пеперуди ни кацат по ръцете, по главите, по ушите и, доволни... позират за снимка. 
Тръгваме, не - тичаме, към първата тераса за наблюдение и ето го пред нас, най-накрая, след хиляди километри път, Игуасу!
Често прекаленото очакване на нещо невиждано завършва с разочарование, но в този случай се оказва обратното - окото има нужда от време, величието на гледката не може да се възприеме изведнъж. Навсякъде - талази мътна, дори тъмна вода с глинен цвят, която извира буквално от всяка скала, клокочи, бунтува се, кипи, пени се и завлича всичко, спуска се с адски трясък надолу, пак става тиха и продължава пътя си към Атлантическия океан.
Не зная кой е преброил падовете, но имам усещането, че са не стотици, а хиляди. По цялото протежение на широката няколко метра пътека се разкриват нови "големи води" - било във форма на подкова, на полумесец, на нещо неопределено, невиждано, но величествено.
Постепенно слизането става все по-рязко, все по-стръмно, а шумът се засилва.                                                          
Стискам картата на водопадите в ръка като зная, че съм вече близо, поне така сочат картинките вътре. 90-градусов завой и... пред мен изниква Дяволското гърло - кулминацията на цялото пътешествие! Две гигантски водни стени се свличат с нечовешки грохот, пяна и пръски се издигат на повече от 150 метра, а наблюдателните площадки влизат в самия водопад. Те са единствено по рода си съоръжение - построено само тук, във водопадите Игуасу - едно от новите седем природни чудеса на света!
Създава се усещане, че си вътре, в самия център на този апокалипсис. Страшният тътен прави невъзможно да чуеш гласа си, ако не крещиш с всичка сила. За желаещите да се запазят сухи от предстоящата баня се предлагат дъждобрани и калъфки за телефони и камери срещу няколко реала. Предпочитам да се насладя на усещането без специална защита, още повече, че при температурата от 35 градуса, даже отгоре, докато стигнеш до автобуса за връщане, и си изсъхнал.
Стотици хора, пръснати по достъпни и недостъпни ъгълчета, щъкат насам-натам. Всички те обаче изглеждат толкова малки и беззащитни на фона на смазващото могъщество, невероятната красота и чудото на природата. Може би точно затова, докато ни брули вятърът на втория етаж на електрическия автобус по обратния път, се сещам за думите на първата американска лейди Елеонор Рузвелт. Когато вижда за пръв път Игуасу, тя възкликва потресена: "Горката Ниагара!"
   
Игуасу-Рио де Жанейро-София

Наблюдателните площадки създават усещането, че си вътре, в самия център на този природен апокалипсис

Моя милост - зашеметен от преживяното, мокър до кости, но щастлив

Водопадите Игуасу са обявени за едно от новите седем чудеса на света