15 Януари 2025сряда14:47 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Острови на съкровищата и свадите

Стари спорове за стратегически скали в морето отново обтегнаха отношенията между Китай и Виетнам и между Аржентина и Великобритания

/ брой: 156

visibility 2139

Къдринка КЪДРИНОВА


Може да са шепа скали сред морската шир, но ако са на стратегическа позиция или в недрата край тях има петрол, пламването на спорове и сблъсъци за това кой да ги притежава заедно със съкровищата им е неизбежно. Това е съдбата на доста пръснати из най-различни ширини на света острови, разпалващи вражди и даже войни между близки и далечни държави.
Два съвсем пресни случая отново разбудиха световния интерес към тези латентни горещи точки - инцидент край нажежаващия отношенията между Виетнам и Китай архипелаг Спратли на 26 май и остра размяна на реплики между ръководителите на Великобритания и Аржентина по повод 29-годишнината от края на войната за Фолклендите/Малвините на 14 юни.
Ето и подробностите, и предисторията на двете случки.
На 26 май китайски катери предизвикаха опасна ситуация с виетнамски кораб в зоната около архипелага Спратли. Голяма част от тези, общо взето, безжизнени рифове, в чийто шелф обаче има нефт и газ, са били завзети от Пекин в суматохата на Виетнамската война през 1974 г. Същото се случва и с друга подобна група острови - Параселските. Но Ханой държи на собствения си суверенитет и над едните, и над другите. Споразумение от ХIХ век за разделянето на територии между Китай и Френски Индокитай оставя Спратли и Параселите към Виетнам, който по онова време е под френска колониална власт.
Зоната от около 230 малки острови и рифове с обща площ от 250 000 кв. км е разположена в Южнокитайско море - между Виетнам, Филипините и Малайзия. Въпросното море във Виетнам го наричат Източно. Преди да бъдат колонизирани от французите, виетнамците са преживели 1000 години китайско владичество. Те твърдо не приемат думата "китайско" в разпространеното из световните атласи наименование на "тяхното" Източно море.
През Втората световна война Спратли заедно с Параселите са окупирани от Япония. Тя се отказва от тях с мирния договор от Сан Франциско, подписан през 1951 г.
Междувременно Виетнам е започнал войната си за независимост с французите, които са по-силни в доминираната от католицизма южна част на страната. Женевските споразумения от 1954 г. слагат край на френската власт във Виетнам, но така и не се стига до залегналото в тях обединение на страната. Затвърждава се разделението на Демократична република Виетнам (Северен Виетнам) и Република Южен Виетнам, под чиято юрисдикция остават Спратли и Параселите.
През 1960 г. срещу южновиетнамското правителство, крепено от мощен контингент американски военни съветници, се надига антиправителствено въстаническо движение, поддържано от Севера. С разширяването на конфликта нараства и военното участие на САЩ. През 1964 г. пламва и пряка война между САЩ и ДРВ. Тя продължава до 1973 г. През 1975 г. южновиетнамският режим е съборен, а през 1976 г. Виетнам се обединява. Но междувременно през 1974 г., когато властта в Южен Виетнам вече буквално виси на косъм, подкрепящият ДРВ Китай се възползва от обстановката и стоварва свои военни на част на Спратли и Параселите. ДРВ няма възможност да реагира по онова време другояче, освен също да изпрати и своя войска на един от Параселските острови, още незает от китайците.
Положението с архипелага остава неуредено. Правата над него и над други територии в Южнокитайско/Източно море си оспорват още Филипините, Малайзия, Бруней, Тайван. Страстите са горещи най-вече заради петрола и газа в шелфа на рифовете. През 1988 г. парещият въпрос със суверенитета дори провокира краткотраен въоръжен конфликт между Виетнам и Китай. Още по-сложно става през 1992 г., когато Китай обявява за "своя" зона цялата акватория на Южнокитайско/Източно море. И дори започва съвместно с американска фирма проучвания за нефт не само край Спратли, а и в Тонкинския залив, на 70 мили от виетнамския бряг. Онова, което особено ядосва виетнамците, е, че Китай издига свои съоръжения дори на съвсем непригодни за живот скали, само и само да внуши, че това открай време са "китайски рибарски селища".
С нормализацията на отношенията между Вашингтон и Ханой и с укрепването на международните позиции на Виетнам островният конфликт влиза в нова фаза.

Днес САЩ са на страната на Виетнам

в него. Те подкрепят виетнамската позиция, че спорът трябва да се реши на многостранна основа, а не на двустранна, както иска Пекин. Китайската позиция логично калкулира неизбежната отстъпчивост на всеки единичен опонент, изправен насаме пред азиатския гигант. САЩ обаче са достатъчно притеснени от амбициите на Китай в световната икономика, за да приемат спокойно и морската му експанзия. Доста многозначителен знак в това отношение бяха проведените през август м.г. първи съвместни военноморски маневри между САЩ и Виетнам.
Но Китай няма намерение да отстъпва от своето. На 26 май т.г. се стига до враждебни действия на китайски патрулни катери срещу кораб на държавната виетнамска компания "ПетроВиетнам", извършващ сейзмични проучвания край Спратли. Един от катерите преминава през теглен от кораба през морските води кабел и го прекъсва.
Следват серия взаимни обвинения в нарушаване на суверенитета. Виетнам излиза с остра декларация на своето МВнР в защита на правата си над Спратли и Параселите и организира гневни демонстрации на свои граждани пред китайското посолство в Ханой. Китай плаши да отнесе въпроса за "посегателството" над територия, която смята за своя, до регионални и световни организации. На 13 юни Виетнам стартира и военномоирски маневри - не около спорните острови, а на 40 км от крайбрежието в централната си част. Ученията все пак веднага са изтълкувани в Пекин като "демонстрация на мускули" и са осъдени от официалния китейски печат. Демонстрациите в Ханой в защита на виетнамския суверенитет над островите продължават. Според Би Би Си териториалният спор между Виетнам и Китай е влязъл в един от най-лошите си моменти досега.
Почти паралелно се сгорещяват и страстите около друг един дългогодишен конфликт за океански скали -

спора между Буенос Айрес и Лондон

чии са разположените край бреговете на Аржентина, но намиращи се под британска юрисдикция Фолклендски/Малвински острови. В техния шелф, разбира се, също има петрол. Казват, колкото в Северно море.
Отбелязвайки 29-годишнината от края войната, която двете страни водят за островите през 1982 г., британският премиер Дейвид Камерън заявява в своя реч пред парламента в Лондон, че "докато Фолклендските острови искат да са суверенна британска територия, те ще си останат суверенна британска територия и точка". На което пък аржентинската президентка Кристина Фернандес отговаря от Буенос Айрес с квалификацията за Великобритания като за "груба колониална сила в упадък". А конкретно думите на Камерън определя като "израз на посредственост и почти глупост". Президентката прави изявленията си точно по време на гостуването на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун в Аржентина.
За Кристина Фернандес, която ще се кандидатира за втори мандат в президентските избори в страната си през октомври, подгряването на аржентинския патриотизъм несъмнено носи предизборни бонуси. Аржентинците открай време са крайно чувствителни по въпроса за Малвините - името, с което те наричат оспорваните острови.
Спорът идва още от края на ХVI век, когато се смята, че е открит архипелагът, състоящ се от два големи острова - Източен и Западен, плюс още 766 малки. Откритието си приписват и британци, и испанци. Но тези земи си остават безлюдни още около 200 г. Чак през ХVIII век те са колонизирали почти едновременно от французи и британци, които заселват две различни части на островите. Французите са от бретонското пристанище Сен Мало и кръщават островите Малвински, в чест на родното си място. Британците ги наричат Фолклендски, защото патронът на един от първите мореплаватели, минали по едноименния проток между двата основни острова, бил виконт Фолклендски.
Скоро Испания откупува френската част на островите, които записва като Малвински за своя собственост. Британците с не по-малка упоритост остстояват, че само те и никой друг са притежателите на земите, които държат да наричат Фолклендски.

Положението остава разкрачено

докато и двете колониални сили са връхлетени от войни за независимост - в САЩ и в Южна Америка. През 1816 г. независима Аржентина приема Малвините за неделима своя част. Но през 1833 г. британците пращат свой контингент да възстанови властта им на Фолклендите, където издигат и военна база. Дълги години островите са ценени преди всичко заради ключовото си стратегическо положение. Именно заради него край тях се водят и важни битки през Първата и Втората световна война. Но най-нашумелият конфликт за тях избухва през април 1982 г., когато вече е ясно, че в шелфа им има и много петрол. Управляващата по онова време в Буенос Айрес военна хунта решава да укрепи положението си, като отклони общественото внимание към патриотичната кауза. Изпраща свои сили на Малвините и обявява за възстановен аржентинския суверенитет над тях. Лондон обаче отговаря с мощна военна армада, която за 72 дни бойни действия смазва аржентинската марина и така де факто предизвика падането на хунтата от власт. Войната струва живота на 236 британци и 655 аржентинци. При подписването на мирния договор британският командващ отказва в текста да се употреби наложилото се вече в света двойно изписване на островите като Фолклендски/Малвински, защото второто наименование било "пропагандно".
Следващите демократични аржентински правителства неизменно осъждат хунтата, но не само не се отказват от амбицията да върнат островите под арженитнска юрисдикция, но и упорито използват за целта всички възможни дипломатически лостове, опитвайки се да постигнат преговори с британците. Лондон обаче е непреклонен, че темата не подлежи на обсъждане.
Подобни конфликти вгорчават отношенията и между много други държави.

Русия и Япония например де юре още не са приключили помежду си

Втората световна война, защото не могат да се разберат чии са четири оспорвани острова в южната част на Курилския архипелаг. През 1951 г. СССР отказва да подпише подготвения от САЩ и Великобритания проект за мирен договор, тъй като в него е маркирано само задължението на Япония да се откаже от окупираните по време на войната Южен Сахалин и Курилските острови, но липсва уточнението те да минат в съветски ръце. Въпросът стои открит и до днес, затруднявайки всеки опит за затопляне на отношенията между Токио и Москва.
Руската империя обявява островите за свои през ХVII-ХVIII век. Те не са били необитаеми. Там живеел народ, който се наричал айну (човек). Айну населявали също Южен Сахалин и Хокайдо. Те били доста особени за азиатци - силно окосмени и къдрави. Руският пътешественик Владимир Атласов ги нарича дори "мъхнати". Любителите на загадки и тайни ги причисляват към населението на хипотетичния материк Пасифиада, който уж съществувал в Тихия океан и потънал по подобие на Атлантида. Айну обаче отдавна са изчезнали като етнос. Последните от тях били превозени от японците през 1945 г. на Хокайдо.
Името си Курилите дължат на многобройните горещи извори и гейзери, които целогодишно "пушат" ("курят" на руски) с изпаренията си. Островите се славят и с уникалната си екосистема, слята със "заключеното" от тяхната извивка Охотско море.
Европа също не е имунизирана от спорове за острови. Най-прочутият и най-болезненият си остава конфликтът за разделения Кипър, който дори членството в ЕС все още не може да реши. Неуредици има и около гръцките острови край турското крайбрежие в Егейско море. Да не говорим за сблъсъка между Испания и Мароко заради скалистия Перехил (Магданоз) през 2002 г.
И най-малката скала винаги може да стане световна новина номер едно, ако е влязла в сериала "Острови на съкровищата и свадите"...
 

Ще изпрати ли Европа войски в Украйна?

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 8

София, Анкара и Атина борят миграцията

автор:Дума

visibility 346

/ брой: 8

Мексико бори бедността с ръст на икономиката

автор:Дума

visibility 326

/ брой: 8

Марк Рюте: Повече пари за отбрана или ще учим руски език

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 8

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ