Оставяме училището да е руска рулетка

Ерол Емилов

Mръсни сексигри превръщат оцеляването в родното училище в руска рулетка. Дали ще станеш насилник или жертва? 20-годишната реформа в образованието е заредила револвера. А случайността дърпа спусъка, без да избира етнос, социално положение, оценки в бележника...
За блудство с три 9-годишни момчета бе обвинен неотдавна Мартин Йосифов от Гоце Делчев. Случаят е показателен за образователната система у нас, но за него вече не се говори. Не че сме забравили груповия секс на чин в бобовдолската гимназия с Илона... Нито педофилските посегателства на парнаджията пак в Бобов дол. Но след ареста на Мартин проговориха не само деянията му, не само родителите на жертвите, но и съучениците му.

Деца от Гоце Делчев впрегнаха най-висшата форма на демокрацията, за да измият името на училището си от най-низше престъпление. И да защитят съученика си Мартин от обвиненията на прокуратурата пак по детски.
Показателен ли е случаят от Гоце Делчев за случващото се в българското училище? Отговорът е ясен. Почти във всяко българско училище се случват ужасни инциденти и дори престъпления, пред които американските филми на ужасите с подгонени от злини колежани са като Андерсенови приказки.
Не е моя работа да доказвам вина или да отхвърлям обвинения. Наша работа като съставна част на гражданското общество обаче е да говорим за случващото се в родните училища и да търсим отговорност. Отговорност не от децата, макар и приели ролята на злодеи, а от системата и правилата, които са ги превърнали в такива. Децата са копия на възрастните. Действията им са огледало на живота, който възрастните и обществото са подредили за тях. Децата никога не са виновни, дори и да са извършили престъпление.
Това по детски се опитват да докажат и съучениците на обвинения в блудство Мартин от Професионалната гимназия "Димитър Талев" в Гоце Делчев. Те организираха подписка в негова защита и само за седмица събраха над 400 подписа. Заедно с подписката изпратиха обръщение към медиите, в което изразяват недоволството си от това, че е отразен този случай, а не положителните прояви на възпитаниците на НПГ. "Защо не отразихте спортните ни победи, спечелените награди, победи", се пита в писмото.
Какво се случва?
Децата разбират житейската истина, която мнозина възрастни не приемат - че децата никога не са виновни, но допускат онази груба грешка, която допускат почти всички възрастни - вярата, че ако не се говори за проблема, той ще изчезне.
Дали Мартин е виновен пред закона, решава съдът. Но причините за действията му са извън него. Може би у родителите, които не са насочили младежката му енергия в спорт, изкуство, домашна работа. Родителите, които дни, седмици и месеци наред не са и подозирали какво се случва между бурканите със зимнина в мазето им, нито с кого излиза детето им. Може би в кабелните оператори, които пускат безконтролно порноканали. Може би у учителите, които отдавна не са даскали, а преподаватели, и за тях е важно да подготвят отчетите си за пред инспекторат и министерство, а не да прокарат стълбовете на добродетелите в крехката индивидуалност на подрастващите. Може би в самото министерство, което превърна децата в бройки и забрави, че са личности. Може би у съучениците, за които е по-лесно да обидят, отколкото да изслушат. Може би в реповете за вестници, които често са като тезгях за продаване на жива плът. Може би в киното, което с високи децибели изкоренява притчите за добро и зло, разказвани от баба. Може би...
Може би на заболяване, което е пропуснато пак от същата образователна система, която затри медицинското наблюдение на тийнейджърите за сметка на спешни психолози, които поемат случаите, когато те вече се превърнат в грозен инцидент.
Медиите не създават темите. Те отразяват живота. А ако картината му, дебатът по него и героите са грозни, не медиите са виновни, а самият живот. Какво още разбрахме за случая. Че в училището са били поканени специалисти - психолози и сексолози, за да помогнат на тийнейджърите да превъзмогнат случилото се. Ето още едно доказателство, че образователната система разчита на спешни лампи за решаване на проблемите. На моментни акции за утвърждаване на добродетели и позиция, нужна на младите за цял живот.
И докато системата е така подредена, Мартин няма да е единствен. Защото не той е измислил правилата, а играта сама е избрала него. Дори той да отиде в затвора, това няма да означава, че Големите са свалили револвера на руската рулетка от челата на децата у нас.