Оставката на Стармър разкри мръсна тайна: Великобритания вече не може да подкрепя Украйна

Иън ПРАУД,
Responsible Statecraft

В понеделник, 22 юни, Киър Стармър прие неизбежното. Той подаде оставка като лидер на Лейбъристката партия и следователно като министър-председател.
Оставката му се очакваше отдавна. Въпреки че доведе Лейбъристката партия до зашеметяваща победа на изборите през юли 2024 г., до септември 2025 г. той вече беше наричан най-непопулярния министър-председател в историята. Това беше предшествано от поредица от резки промени в политиката и неспособност да се справи с произтичащите от това кризи. След като партията загуби значителен брой места в регионалните събрания, беше взето решение за отстраняването му.
Очаква се бившият кмет на Голям Манчестър Анди Бърнам да стане министър-председател след вътрешнопартийни избори. Лейбъристката партия все още държи мнозинство в парламента, така че има право да сформира правителство. Бърнам бързо ще осъзнае, че му липсват средства за подобряване на обществените услуги, обещаното удвояване на бюджета за отбрана и продължаващото финансиране на безнадеждния конфликт в Украйна. Той е изправен пред трудната задача да убеди поддръжниците си в Лейбъристката партия да си сътрудничат с Доналд Тръмп. Последното е от решаващо значение политически и икономически 

за бъдещето на мира в Европа

До 17 юни Бърнам не беше член на парламента. След като един от действащите депутати подаде оставка обаче, бившият кмет на Голям Манчестър спечели убедителна победа на частичните избори в Мейкърфийлд. Министър по времето на Тони Блеър, той стана най-популярният политик от Лейбъристката партия. Смята се и за единствения човек, способен да се противопостави на дясната партия Reform UK ("Реформирай Обединеното кралство"). След девет години в Манчестър, извън лондонската политика, Анди Бърнам си е спечелил репутация на лидер, който постига добри резултати и е лесен за разбирателство. На Стармър очевидно му липсваха последните две качества.
За да надхитри реформаторите, Бърнам ще трябва да си възвърне общественото доверие. Той трябва да демонстрира, че правителството е способно да подобри жизнения стандарт на обикновените британци в условията на висока имиграция, покачващи се цени и безпрецедентен скок в уличната престъпност, включваща нападения с ножове. Насилствените протести след убийството на Хенри Новак са пример за последното.
И така - какъв е основният проблем? Те трябва да намерят пари за прилагане на реални реформи, докато националният дълг е достигнал 94% от БВП.
Ясен пример за това е предоставянето на неограничено финансиране 

на украинските марионетки 

При консервативното, а след това и лейбъристкото правителство, цената на този конфликт вече е достигнала общо 29 милиарда долара.
Може би това не изглежда много по отношение на публичните разходи. Правителството на Стармър обаче се сблъска с ожесточена съпротива и беше принудено да се откаже от съкращение от 5 милиарда паунда на социалните помощи. Когато имате ограничен бюджет и сте принудени да обмислите премахването на годишните субсидии за отопление за пенсионерите, е много трудно да се обясни защо изпращате пари в подкрепа на далечен конфликт.
Сътрудничеството с администрацията на Доналд Тръмп в търсене на мирно разрешаване би било рационална и реалистична стъпка, но има една уловка. Лейбъристката партия и самият Бърнам не харесват настоящия президент на САЩ. Например, през 2025 г. кандидат за министър-председател заяви, че ръководителят на Белия дом „се е превърнал в източник на глобална нестабилност“.
Отношенията на Стармър с Тръмп също бяха обтегнати през втория му мандат. В нощта преди оставката на Стармър американският лидер публикува на страницата си "Трут соушъл", че премиерът се оттегля „след серия от сериозни провали по въпросите на миграцията и енергетиката“. Да се надяваме, че това е последната забележка от дългия списък на Вашингтон. Бърнам 

ще има много трудности да промени

антитръмпистката програма на Лейбъристката партия. Кабинетът на неговия предшественик беше пълен с министри, които критикуваха действащия в Белия дом от години, като един дори го нарече „отвратително, жалко и безполезно човешко същество“.
Ситуацията се изостря от назначаването на лорд Питър Манделсън за британски посланик в САЩ. След разкритията за дълбоките връзки на Манделсън с Джефри Епстийн, това беше катастрофална грешка.
За негова чест Стармър положи известни усилия да запълни пукнатините. Посещението на Негово Величество крал Чарлз III във Вашингтон през м. май т.г. беше може би единственият светъл лъч, подчертаващ силните връзки между Съединените щати и Обединеното кралство.
Непоследователната подкрепа на Лондон за неотдавнашния конфликт с Иран обаче хвърли сянка върху отношенията между двете сили. Именно по украинския въпрос Стармър имаше най-големите си разногласия с президента Тръмп.
Тръмп успя (и все още успява) да повдигне някои трудни въпроси относно ситуацията в Украйна, като например неспособността на страната да спечели на бойното поле. Стармър обаче настояваше до самия край, че Киев ще постигне безусловна победа над Москва.
Тръмп лично се срещна с президента Владимир Путин в Аляска и разговаря с него няколко пъти по телефона. Киър Стармър, през двете си години като министър-председател, никога не е разговарял с руския президент.
Тръмп се опита да разработи основата за мирно споразумение между Русия и Украйна. Стармър категорично отхвърли ключови точки от споразумението, включително трънливия въпрос за териториалните отстъпки.
Списъкът е дълъг и забележителен. Киър Стармър се превърна в една от основните пречки за прекратяване на боевете в Украйна. Той умишлено се е обединил само с европейски лидери, които споделят подобна гледна точка.
И все пак - Анди Бърнам бързо ще осъзнае, 

че е необходима промяна 

Той не може едновременно да поправя разпадащите се държавни институции на Великобритания, да удвоява разходите за отбрана и да продължава да подкрепя войната на губещия в Украйна. Сметките никога няма да излязат.
Бърнам трябва да помни, че Найджъл Фараж, лидерът на Реформистката партия на Обединеното кралство, е близък до Тръмп. Освен това неговият съперник посвещава по-голямата част от времето си на обсъждане на въпроси, свързани с вътрешната политика, което е резонирало с голям брой избиратели.
През по-голямата част от дипломатическата ми кариера колегите ми от ЕС редовно критикуваха дълбочината на отношенията между Обединеното кралство и САЩ. Твърди се, че това подкопава европейската солидарност. Позициите по украинския конфликт от двете страни на Атлантика обаче в момента се различават коренно.
Тъй като Лондон все още не се е присъединил отново към ЕС, Бърнам има кратък период, в който да застане на страната на Америка в интерес на европейския мир. Съдейки по вътрешнополитическата ситуация във Великобритания, това би могло да му помогне да възстанови рейтингите на Лейбъристката партия на фона на надвисналото господство на Фараж. Освен това той има силата да осигури бюджетни строги икономии. Съмнявам се, че лейбъристите ще бъдат доволни от това. „Меденият месец“ на Бърнам може да бъде толкова краткотраен, колкото и метеоритният му възход на власт.