Остана само Европа

Вече е известно кои официални лица във Вашингтон и Пекин ще ръководят излизането от кризата, но не знаем кой ще прави това в Брюксел, пише в свой анализ испанският вестник "Ел Паис", цитиран от "Фокус". Нещо повече, неведението на европейците е дори още по-голямо, тъй като те не знаят още две неща – наистина ли искат и са готови да предприемат необходимите действия за излизане от кризата и дали искат да излязат от нея заедно. Последното има по-скоро символично значение. За разлика от китайците и американците, европейците не знаят кой ще ги ръководи на този умопомрачителен геополитически вираж, в който влязоха преди четири години.
Изборите в САЩ проясниха някои неясни моменти. Бе избран президент с големи политически амбиции, който е готов да реализира на практика точките от своята предизборна програма, които не успя да изпълни по време на първия си мандат. Избирателите не подкрепиха толкова близките на републиканците идеи за намаляване на данъците и за засилване ролята на държавата. Остава само да се види дали Обама ще избегне финансовия провал през януари, когато трябва да влезе в сила автоматично повишаване на данъците и рязко съкращаване на държавните разходи за преодоляване на непосредствените последици от икономическия спад. Разбира се, това ще се случи, ако републиканците и демократите не се споразумеят за бюджета. Ако преизбраният президент претърпи неуспех, то това незабавно ще бъде почувствано от целия свят, тъй като този, който трябва да изпълнява функцията на двигател на икономиката, ще се превърне в неин баласт.
Тайните и неразбираеми избори, които се провеждат на XVIII конгрес на китайската Комунистическа партия, когато името на новия председател е известно от по-рано, също имат немаловажно значение за Европа, въпреки че са нужни немалко време и усилия, за да се разберат новото съотношение на силите и тези принципи, на които се изгражда новата политика. По-либералният нов лидер Си Дзинпин, който трябва да замени Ху Дзинтао, подкрепя пазарната икономика. И светът мигновено ще почувства, ако китайската икономика се отклони от пътя на устойчиво развитие.
Единствените значителни избори, които се очакват в обхванатата от кризата Европа, ще се проведат през есента на следващата година в Германия. Според прогнозите социалдемократите ще влязат в широка коалиция, за да може да се провежда политика на икономически ръст след мерките на строги икономии, предложени от Меркел, които тласнаха еврозоната към края на финансовата пропаст. Германия решава всичко, но ако продължава нищо да не се случва, а Берлин командва, то европейците няма да могат да се обезпечат със структури, занимаващи се с оборота на еврото, с банкова дейност, данъците, бюджетите.
Докато не се създадат подобни структури, които е възможно да бъдат оглавени от представител на една от европейските страни, то европейците могат само да завиждат на способността на САЩ да измислят нещо ново по време на всяка предизборна кампания, както и на предсказуемата и прагматична стабилност, с която се извършва смяната на поколенията в закритата за външни очи управляваща върхушка в Китай.