Османи: Не приемам българите да са фашисти

Сред гражданите на Северна Македония има разочарование след блокадата от страна на България на рамката за преговори за членство в ЕС. Това заяви македонският външен министър Буяр Османи по време на посещението си в Белгия и в Люксембург.

През декември миналата година България не само не допусна тя да бъде приета, но и успя да вкара в нея текст, свързан с „погрешното тълкуване на историята”, което предизвика реакция сред някои от държавите-членки, сред които се откроиха най-много Чехия и Словакия.

Според Османи, този неуспех на ЕС има „опасни последици” за целия регион на Западните Балкани.

Скопие гледа на българската блокада отчасти като на последици от предизборната атмосфера в страната. Тя засяга редица въпроси, най-чувствителни от които са историята и идентичността. Според македонското външно министерство, българската позиция постепенно „изкристализира” и става по-ясно, че София не оспорва атрибутите на идентичността.

„Нашите червени линии по отношение на характеристиките на идентичността като език, народ, етническа принадлежност са ясни и безкомпромисни и се радвам, че България изкристализира позицията си и не оспорва атрибутите на идентичността. За да започнете да решавате един проблем, първо трябва да го дефинирате. У нас, в България и в ЕС има различни разбирания. Ние не разговаряме за атрибутите на идентичността –въпросът, който повдигна България, е историческата основа на тези атрибути. Нашата позиция е, че можем да говорим за историята като елемент от образованието и за коригиране на стереотипите, които представят нашите народи като враждебни", каза Османи пред МИА.

Министърът подчерта, че Северна Македония е ангажирана с прилагането на Договора за добросъседство от 2017 г. и с работата на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси. Според него, трябва да се работи върху съдържанието на учебниците и „характеристики от миналото”, които накърняват чувствата на българския съсед, какъвто е епитетът „фашистки”.

„Не е необходимо народите да бъдат квалифицирани на базата на политическата ориентация на техния елит в миналото. Не смятам, че германците, италианците или българите са фашисти. Не може определена политическа ориентация на елита в миналото да обсеби отношенията със съседите и ако това е обидно за България, няма да го приема, дори и да съм прав. Това е нормално между съседи”, каза още Османи.

Според него, по тези въпроси трябва да се работи всеки ден, но рационално и без емоции. Поради тази причина разговорите ще продължат вероятно след изборите, когато атмосферата в България е по-положителна.

По отношение на искането на България да се отвори отделна глава в преговорната рамка по исторически въпроси, самият Европейски съюз не приема подобна идея.

„Мисля, че този дебат не е между нас и България, а между България и ЕС. 26 държави-членки смятат, че историята не може да бъде критерий и ЕС да бъде арбитър по такива въпроси. Не трябва да има отклонение от основните принципи на преговорния процес”, каза външният министър.

Работата на Северна Македония и на България сега е да върнат доверието и комуникацията помежду си, за да могат да разговарят по чувствителни теми и да сменят възприятията, заяви министърът на външните работи Буяр Османи. /БГНЕС