Ослепителна чистота

Според данните на АИКБ, разпространени вчера, след няколко години може да ослепеем от белотата на българската икономика. До 4 години само 16% от нея щели да останат на тъмно. С термина "сива икономика" се определя стопанската дейност, която без значение дали е законна или незаконна не се регистрира от статистиката и така произведените от нея стоки и услуги не се отчитат в БВП. Има твърдения, и те не са лишени от основание, че в годините на големи промени, каквито бяха времената в началото на 90-те на миналия век у нас, сивата икономика играе и положителна роля, защото чрез нея хората успяват да оцеляват. Неотдавна с доклад по темата излезе и МВФ. В него се сравняват 158 държави по света. Там се твърди, че за 25 години сивият сектор у нас е намалял, но за разлика от АИКБ МВФ добавя, че и по този показател оставаме на опашката в ЕС.

Според анализаторите от фонда делът й в България намалява от над 35% от БВП през 1991 г. до малко над една пета през 2015 г. Средното ниво за периода от 1991 г. насам обаче е 29,2%. Така страната се нарежда в непривлекателния край на списъка спрямо останалите европейски държави. Пред нас са единствено Малта (с 29,8%) и Румъния (с 30,1%). 

Освен това се оказва, че обществото няма еднозначно критично отношение към сивата икономика. Според проучване на Института за изследване на обществата и знанието при БАН, представено през април, около една трета от българите са склонни да дадат подкуп, а около половината са готови да нарушават законите. Един от индикаторите за сива икономика е разликата между потреблението и декларираните доходи. Например България уж е най-бедната държава в ЕС, но е на челно място по брой на луксозни автомобили на човек, които с обикновена заплата не се купуват. Явно изсветляването на икономиката е само на книга, а рискът за ослепяване от белотата й е силно преувеличен.