Оскотяване

И се започна отново изтребване... Толкова сме оскотели и жалки, че вече и хляб не ни трябва. Дайте ни зрелища...
Само за една нощ - две показни убийства на майстора на бойните изкуства Димитър Стоянов-Лудия и на съпруга на топмоделката Роси Черногорова. Поредните от началото на 2015 г. На 12 януари в центъра на Пазарджик бе разстреляна Татяна Стоянова, началник на кабинета на кмета Тодор Попов. Четири дни по-рано в столичния кв. "Витоша" бяха убити строителният предприемач Митко Дамянов и съпругата му Наталия. 46-годишен мъж бе прострелян в главата с газов пистолет, а след това ритан до смърт на Бъдни вечер на софийския пазар "Димитър Петков". На 4 декември м.г. в "Банишора" бе убит Хрисим Хрисимов - свидетел по делото "Килърите" 4. През октомври в София бе разстрелян 38-годишният компютърен специалист Николай Найденов. И още, и още...
Причините сигурно са различни - неизпълнени задължения, поети ангажименти, власт, пари, много пари, страшно много пари... Толкова, че да не ни остава нищо друго, освен да се самоизтребваме.
Днешните показни убийства не са като преди 20-ина години, когато мутрите разчистваха сметки и ликвидираха конкуренти, когато групировките си проправяха път. Тогава всичко се разиграваше пред равнодушния поглед на държавата и нейните органи, натоварени уж със задачата да пазят реда и законността. Убийствата на прехода захранваха с кръв високопарните политически риторики.
Днес не е необходимо. Държавата е счупена. Няма я. А политическата ни риторика е сеирджийска. Смеем се през сълзи на примитивизма на управляващите и трупаме агресия срещу невъзможността да преборим дивото и бруталното. Страдаме, че не можем да получим справедливост по законен начин и неизбежно опираме до незаконното. Така саморазправата завършва с варварско убийство, акумулирало злоба, жестокост и омраза. Преодоляваме всяка трудност радикално и с кръв - по пътищата, в семейството и по тъмните улици. Оскотяваме безвъзвратно...