Осигуровката да се събира като данък

При събирането здравната осигуровка да бъде приравнена към данъците, а не да остава като несъбираема вноска, а ефектът ще бъде, че работещите ще плащат вноска върху целия си доход. Това е едно от предложенията на експертна група, представени от д-р Емил Райнов по време на дискусията "Каква да е новата политика в здравеопазването?" Форумът бе организиран от фондация "Фридрих Еберт" и Института за социална интеграция. Ако осигуровката е като данък, ще бъде премахнато разделението между осигурени и неосигурени и ще бъде подобрена събираемостта, ще се освободи административен капацитет в НАП и ще  изчезнат категориите здравно осигурен и здравнонеосигурен. Необходими са и законово разписани гаранции, че събираните пари ще бъдат използвани само за здраве, категоричен е д-р Райнов. Той уточни, че в момента по-малко от 3 млн. работещи внасят здравните си осигуровки, а между 12 и 18% от българските граждани не се осигуряват за здраве. Голяма част от тези хора са демотивирани, подчерта д-р Райнов. Една от причините за това е, че в периода 2010-2012 г. предишното правителство на ГЕРБ отклони от касата над 2 млрд. лв., събирани от здравните вноски на българските граждани в продължение на 10 години.  
В същото време държавата е поела ангажимент да осигурява около 3.5 млн. души - деца, безработни (до 6 месеца от регистрирането им в бюрото по труда), държавни служители (това число съдии, полицаи, пожарникари и пр.), пенсионери, лишени от свобода и др., но на 50% от минималния осигурителен доход. Припомняме, че се очаква държавата да започне да плаща пълна здравна вноска едва през 2026 г.
От началото на действие на здравноосигурителния модел до момента средните годишни разходи за здраве се увеличили над 4 пъти. Средните разходи на семействата за здраве проз 2003 г. са били 139 лв., а през 2013 г. - 553 лв. Като тревожен момент бе отбелязан фактът, че българинът плаща от джоба си близо 48% от стойността на медицинските услуги, докато гражданите на страните от ЕС доплащат едва около 20%. За лекарства българинът доплаща 78%, докато европеецът - около 20%. Въпреки това здравето на нацията се влошава, липсва ефективност и контрол на разходите на обществени средства за здраве.
Райнов припомни, че 1 лев, вложен в профилактика, спестява 7-10 лв. в болничната помощ. Броят на болниците расте, въпреки недостига на кадри и въпреки ниските им възнаграждения. През 2011 г. един на четирима българи е лежал в болница, а през 2014 г. - всеки трети е бил хоспитализират. Вследствие на липсата на профилактика д-р Райнов прогнозира бум на социално значими и на заразни заболявания.
Необходима е и подкрепяща среда за уязвимите групи и хората с увреждания, както и електронно здравеопазване, сочат общите изводи на здравните експерти.