Още по-богати

Таня ГЛУХЧЕВА

Това, на което ни научи войната в Украйна, пък още и Брекзит, е, че и богатите плачат. При това много повече от бедните. Защото никога не си представят, че ще им се наложи да затегнат коланите и... О, Боже! Сами да си произвеждат храната и да... работят.
След като преди няколко години Великобритания реши доброволно да излезе от ЕС, веднага изникна въпросът: "Сега кой ще им бере ягодите?" Явно с това се справиха по някакъв начин, но после се появи проблемът с липсата на шофьори, които да карат хранителните стоки до магазините. И се наложи да мобилизират военните, които да се справят с тази задача. И се затъжиха за българските и румънските шофьори. После решиха да приемат определен брой афганистански бежанци и да ги обучат да се грижат за възрастните, настанени в старчески домове. Никой не разбра дали идеята бе осъществена...
Но ето, че сега и други наследнички на велики някога империи се притесниха, че няма откъде да внасят евтина и качествена храна. Последният пример е Испания, където правителството е решило да отдели 16 милиарда евро, част от които са за фермерите, принудени да засеят повече пшеница и слънчоглед, защото няма да могат да внесат достатъчно.
Стига се до момент, когато се оказва, че пари имаш, но няма къде да ги дадеш. И се налага да запретнеш ръкави и да си припомниш, или в най-лошия случай - да се научиш сам да се справяш с предизвикателствата. А има държави, които не са свикнали да правят друго, освен да грабят или да получават всичко срещу смешно малко.
Ако войната продължи още известно време, току-виж някои започнали да разчитат малко повече на себе си. Каква илюзия, а? Всъщност богатите ще поплачат малко, пък ще станат... още по-богати.