Още 2 години отсрочка за Атина?

Гръцкото правителство получава допълнителни две години, за да реанимира „болната“ си финансова система. Според информация на германския ежедневник "Зюддойче цайтунг", цитиран от Investor.bg., Атина трябва да доведе нивото на новите си задължения под тавана на ЕС вместо през 2014 г., през 2016 г.  Крайните срокове за изпълнението на реформите на пазара на труда и в енергийната индустрия и продажбата на държавните предприятия и земя също се очаква да бъдат удължени. В същото време министър-председателят Андонис Самарас може да очаква, че партньорите скоро ще одобрят отпускането на жизнено необходимия следващ транш от помощта в размер на близо 32 млрд. евро.

С постъпленията от приватизация Атина се стреми до края на 2015 г. да получи общо 8,8 млрд. евро вместо по-рано споменаваните около 19 млрд. евро. Това става ясно от проекта за така наречения Меморандум за разбирателство, който гърците и международните донори са договорили. Неясно остава как трябва да бъде запълнена дупката във финансите за 2013 и 2014 г., причинена от отстъпките към Атина. Според предварителни данни се търсят допълнително 15-18 млрд. евро. Също така няма отговор на въпроса как ще се финансира Атина след 2014 г.

Фактът, че европартньорите все пак са решени на отстъпки, се дължи на това, че Гърция за първи път прилага смело обещаните реформи. Освен това новите финансови проблеми се дължат не толкова на политически грешки, колкото на дълбоката рецесия в страната, която не бе очаквана в такава степен от страните-донори. В допълнение, фактическото изгонване на Гърция от еврозоната би било твърде рисковано в политически и икономически аспект от гледна точка на германския канцлер Ангела Меркел (CDU) и други водещи лидери на ЕС.

Атина зависи от изплащането на следващия кредит, тъй като в противен случай в края на ноември страната ще изпадне в неплатежоспособност. Преди прехвърлянето на транша обаче налице трябва да бъде първият пълен доклад на Тройката експерти на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд за ситуацията в страната, както и да бъде подписан Меморандумът за разбирателство.
За да се съберат допълнителните 18 млрд. евро първоначално в Брюксел се обмисляше вариантът, на Атина да бъдат осигурени допълнително средства, с които да се купят търгуваните под пазарната си стойност държавни облигации. В същото време обаче се обсъжда и ново косвено отписване на дълг – чрез намаляване на лихви по вече отпуснати заеми.

Междувременно германският министър на финансите Волфганг Шойбле се изказа в Берлин в полза на предоставянето на достатъчно време на Гърция. Първо трябва да бъде изградена ефективна администрация, която е съвместима с тези от останалата част на еврозоната. "Всичко това коства време, всичко това изисква много усилия", каза Шойбле.
По-рано лидерът на ХСС Хорст Зеехофер и генералният секретар на ХДС Херман Грое също посочиха, че Атина може да получи повече време за реформи.