Орбан - новият унгарски герой

На 8 април унгарският народ за трети път остави в премиерското кресло Виктор Орбан - с 66 процента от бюлетините за неговата управляваща партия "Фидес".

Девети април сигурно е бил траурен ден за хилядите писарушки в седалището на Европейския съвет в Брюксел. А и за престарелия хитрец и спекулант,  американския милиардер  с унгарски корени (Джордж) Сорош*, "назначен" от правителството на Щатите да възпитава в дух на демокрация и предприемчивост

милионите заблудени души от Източна Европа

(срещу съответното намаляване на десетки и десетки милиони от неговите данъци).
И въпреки, че рискувам да повторя познати неща, ще повторя някои любопитни факти от политическата биография на Орбан. Роден преди малко повече от 50 години, младият Виктор с енергия и замах организира най-дясната младежка организация в Унгария - ФИДЕС. Споменатият вече Сорош толкова го харесва, че му плаща следването по политология в САЩ. Виктор Орбан е твърдо десен, много религиозен, отличен "патер фамилиас" - със здраво семейство, със няколко деца. Именно той ще бъде новият унгарски герой - витяз, който ще поведе Унгария по верния път на капитализма. Но сенилният вече Сорош пропуска факта, че в наши дни този път има доста разклонения.
И наистина, в началото на своя политически поход към върха Орбан горещо възприема новото, модерното, ала с едно "но" на ум. Той отлично разбира, че Западът е приготвил малка шега - да превърне бившия Източен блок в свой пазар, в скаутски лагер от  зависими потребители, държани далеч от сериозната индустрия и финансова игра.
И тук сме свидетели на това как  ярката политическа  фигура на Виктор Орбан претърпява странна метаморфоза. Той е все така десен, все така религиозен (баща вече на пет деца), но преди всичко

остава горд и честен родолюбец,

който далеч не  смята да прекланя глава пред бюрократите от Брюксел или пред неговия  първоначален благодетел - Сорош.
И ето виждаме как, застанал за първи път на премиерския пост, Орбан, воден от своя вътрешен девиз "Каквото е добро за Унгария, това ще бъде!", започва независима политика, съвсем неудобна за европисарите от Брюксел и за старчето Сорош. Националният химн на страната започва вече с възгласа "Боже, пази Унгария!". В страната е построена руска атомна централа (о,ужас!). Планира се транспортна свръхскоростна жп мрежа от Китай (ама как така?!). Будапеща се превръща в една от основните "гари - разпределителни" за китайски капитали в Европа (лелее!). Тук ще добавим и факта, че след изплащането на валутния дълг към МВФ ( американският, който само уж е Международен валутен фонд), Орбан нарежда същия ден да бъде закрито бюрото на фонда в унгарската столица (какъв шамар!). Същата печална участ постига и някои от "хуманитарните" организации на Сорош в страната (черна неблагодарност!). Брюксел вие, забранява, заплашва, размахва пръстче и толкова - той е безсилен пред една равноправна държава членка на ЕС. Сорош си скубе оредялата коса - не може да направи нищо, не може да вкара в правия път своя бивш любимец. Винаги чува  същите думи -

"Което е добро за Унгария, то ще стане!"

И се стига до един парадокс - Сорош, видял се в чудо, плаща на  леви социалисти в Унгария да протестират и манифестират срещу  десния Виктор Орбан! И такова нещо не бе стигало до главата на стария евреин.
А представете си, драги читатели, какъв изборен процент би стигнал Виктор Орбан, ако Сорош не бе излял десетки и десетки милиони в зелено, за да го провали в сегашните избори. Или ако американските и западноевропейските тайни централи също не бяха си изтръскали джобовете, за да препънат пътя на унгарския витяз.
И ето го днес Виктор Орбан, сериозен, намерил себе си, твърд мъж, вперил уверен поглед напред - към бъдещето на своята родна Унгария.
На добър път!

----------------
*Авторът съзнателно изписва името на Сорос с  унгарското му произношение.