Оръдието на Алехин

Станко НАЦЕВ e роден на 20 ноември 1943 г. в  София. Професия: журналист. Образование: българска филология, с втора специалност руска филология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Издадени книги: "Фигуранти", "Трохи от хляба на думите", "Пасажери за рая", "Огледало за двама" - две издания, "Секунди", "Кристалният самолет", "Пръстените на сламените вдовици", "Време на заем", "Старата улица", "По ръба на залеза". Отличия: Наградата на Съюза на българските писатели за книгата с разкази "Пасажери за рая" - 1999 г., Втора награда и медал от конкурса на Северноамериканската мe- ждународна поетическа асоциация - 2000 г., Приз "Изборът на редакторите" на Международната библиотека за поезия на САЩ - 2001 г., награди от конкурси за разкази в българския периодичен печат, "Златното перо" на СБЖ. Публикувал е разкази, есета, пътеписи, хайку и литературна критика в почти всички наши печатни издания. Някои от тях са преведени на английски, немски, руски, чешки и сърбохърватски.

 Сетих се за Спас Константинов, докато препрочитах новелата на Стефан Цвайг "Играчът на шах". В студентските години, когато деляхме една стая в общежитието, лампата на тавана светеше по цяла нощ, защото не се знаеше кога Спас ще се събуди и ще намери решението на задача, над която през деня си беше блъскал главата. Добре си спомням онзи ноемврийски четвъртък, когато моят съквартирант реши уравнението, което се беше опряло на професорите Тагамлицки и Брадистилов. Тогава всичките колеги на Спас единодушно го признаха за Красив ум. Това е нещо като титла, с която математиците по света коронясват онези сред тях, които показват изключителни, блестящи качества. Красивият ум може да реши задача, която десетки, дори стотици години, е тормозела учени мъже от ранга на Леонард Ойлер и Давид Хилберт.
 За нас, филолозите, думата "красота" се свързваше с крилатата фраза на Достоевски "Красотата ще спаси света". Едни казваха, че е изречена от княз Мишкин в романа "Идиот", други се противопоставяха, че са я чели в "Братя Карамазови". Аз не участвах в този предвзет спор, защото смятах, че тези думи са подходящи повече за мото на модно ревю, отколкото като заклинание за оцеляването на земната цивилизация. Предпочитах друга мисъл на Фьодор Михайлович: "Човекът е нещастен, защото не знае, че е щастлив. Който го осъзнае, веднага ще стане щастлив, тутакси, на мига."
 Спас Константинов осъзна, че е щастлив, когато се втурна в дебрите на шахмата. Щом му писнеше да решава всевъзможни трудни задачи, нареждаше фигурите на шаха, който му подарих за един рожден ден, отваряше разни книги и започваше да разиграва Защита Caro-Kann, Защита Нимцович, пробваше Английско начало, задълбочаваше се в комбинациите на мителшпила, четеше биографиите на Капабланка и Ласкер.
Един ден, докато се бях потопил в моята курсова работа върху поезията на българските символисти, чух зад гърба си Спас Константинов да пляска с ръце и да подскача въодушевено от крак на крак - както е реагирал Пушкин при написването на "Евгений Онегин".
- Какво ти става? - попитах го стреснато, без да успея да допиша името на Николай Лилиев.
- Чувал ли си за Оръдието на Алехин?
- Доколкото знам, Александър Алехин е световен шампион по шах, а не артилерист - отвърнах аз.
- Чуй, чуй! - продължаваше да подскача Красивия ум. - Оръдието на Алехин е позиция в шахмата, при която двата топа застават един зад друг, а царицата се намества на полето зад тях. Алехин използвал тази позиция в играта си срещу Арон Нимцович в Сан Ремо през 1930 година. Смятам да я приложа в Републиканското първенство тази година. Ще я съчетая с атакуващия стил на Михаил Тал.
С Оръдието на Алехин Спас Константинов спечели в последната си игра от турнира и грабна лавровия венец от главата на Любослав Христов Пеев. Аз бях сред присъстващите в залата, но докато всички трепетно следяха финалната битка, аз оглеждах публиката. Не, не защото ми беше скучно, а защото обичам да наблюдавам лицата на хората, облеклото им, поведението им, походката им, вслушвам се в тембъра на гласа им. После се опитвам да си представя как биха реагирали в една или друга ситуация. Всеки ден от живота на човека може да се превърне в разказ, всеки месец - в новела, всяка година - в повест, всяко десетилетие - в роман... Та, докато оглеждах съседите, погледът ми се спря върху приятелката на Любослав Христов Пеев. Понеже моят амбициозен съквартирант се беше постарал да научи колкото се може повече неща за противника си, от него разбрах, че момичето било студентка по пеене в Консерваторията и в едно състезание захлупила всичките останали участнички с великолепното изпълнение на Хабанерата на Кармен от прочутата опера на Жорж Бизе. Попитах го дали знае името на момичето и той ми отговори, че всички й викали Джокондата.
 - Джокондата ли? - учудих се аз. - Ами че по-логично е след победата всички да й викат Кармен. Все пак тя е студентка по пеене, а не по рисуване!
 - И това ще ти обясня - отвърна хитровато Спас. - Наричат я Джокондата, не защото прилича на оная, рисуваната от Леонардо да Винчи, и не защото обича да се усмихва тайнствено, а защото много рядко си отваря устата. Дори когато пяла Хабанерата, използвала голямо ветрило, зад което прикривала, доколкото е възможно, долната част на лицето си. Защо ли? Защото имала грозни зъби, които искала да коригира, обаче за това все още не е намерила пари.
 След като Любослав Христов Пеев загуби битката с моя съквартирант, видях Джокондата да си тръгва сама. Ядосана, намусена. Това беше втората горчива хапка, която трябваше да преглътне победеният. А победителят се втурна да завоюва Джокондата. За мое най-голямо учудване Красивия ум започна да се интересува и от музика. Няколко дни, след като стана републикански шампион по шах, той ми каза:
  - При превземането на Джокондата ще приложа стратегията на Алехин. Първият топ в моята огнева линия беше победата ми над приятеля й. Вторият топ ще бъде моят дълбок интерес към нейното изкуство - ще ходим заедно по концерти и опери, ще говорим за Моцарт, Бах и Верди. Третият удар - ударът на царицата  ще бъде моето предложение да платя на някой стоматолог-хирург оформянето на зъбната й фасада. За целта ще трябва бързо да натъпкам джобовете си с пари. Тези пари не мога да получа от родителите си. Баща ми е обикновен пощенски раздавач, а майка ми е тъкачка на килими в една трудова кооперация. Мислих, мислих и измислих как да се сдобия с нужните пари.
- Как? - попитах заинтригувано аз.
Очите на Красивия ум светнаха така, както вероятно са светнали на Питагор, когато е открил Питагоровата теорема.
- Ще започна да играя шах за пари!
- И ще превърнеш шахмата в хазарт? - попитах недоволно аз.
- Щом целта оправдава средствата, ще го направя - отвърна като йезуит моят съквартирант.
И започна да играе за пари с всеки, който искаше да погали самолюбието си, че се е пробвал срещу Републиканския шампион. Спас Константинов изостави математиката на заден план и се захвана с печалбарство. Джокондата започна често да навестява нашата обща стая в общежитието и аз се принуждавах да гледам всевъзможни тъпи филми по кината, докато двамата влюбени си гугукат, необезпокоявани от никого. Но ето че идва ред да ви разкажа една история, която се разигра пред очите ми. Бях получил отлична оценка на курсовата си работа върху българския символизъм и поканих Спас да изпием по чаша вино и да хапнем по нещо в прочутата за времето си кръчма "Дивите петли". Там заварихме да сърба доста подлютената си шкембе чорба един побелял старец. Помолихме го да седнем при него, защото всички останали маси бяха заети. Той кимна в знак на съгласие и ние с Красивия ум се разположихме на столовете. Спас сложи върху покривката до себе си и шаха, с който никога не се разделяше. Щом го зърна, лицето на стареца странно се оживи. Моят съквартирант забеляза това и веднага го попита дали желае да разиграят една партия. Човекът без никакво колебание се съгласи. Републиканският шампион Константинов бързо нареди фигурите и каза:
- За да има тръпка в играта, Ви предлагам да заложим по един лев.
Старецът кимна в знак на съгласие. Спас доволно си облиза устните и играта започна. Бързо я спечели.
- Искате ли реванш? - попита той. - Но този път нека да заложим по десет лева.
Непознатият отново се съгласи и отново загуби.
- Предлагам Ви трета игра - за възвръщане на самочувствието - рече надменно и с лека подлост в гласа Спас, - но нека този път залогът да бъде сто лева.
Изтръпнах, защото по онова време сто лева бяха голяма сума. Почти колкото месечната заплата на един раздавач и на една тъкачка на котелски килими. И този път побелелият човек се съгласи. Сложиха парите на масата и играта започна. Красивият ум ми намигна - демек, гледай сега как ще приложа Оръдието на Алехин! Но до Оръдието не се стигна, защото още на осмия ход Спас беше матиран. Не мога да опиша на какво в този момент приличаше лицето на победения Републикански шампион. Възрастнитят мъж го погледна, побутна заложените пари към него, и рече:
- Въпреки че Ви победих, вземете всичките пари. Аз съм гросмайстор, печелил съм игри срещу Михаил Мойсеевич Ботвиник и нямаше как да ме победите. Нарочно загубих първата и втората партия, за да опозная по-добре реакциите и стила Ви. Доста умно комбинирате фигурите, но искам да Ви кажа нещо много важно - шахът не е игра за печалбари, шахът не е ролетка, дори в Лас Вегас никой не си позволява да залага върху черно-бели полета, за да се сдобие с някой и друг долар. Шахът е удоволствие за ума, той те прави по-умен и по-благороден.
 След това мъжът подаде ръка на онемелия мой съквартирант и си тръгна. Когато се окопити, Спас прибра парите. После дойдоха държавните изпити, взехме си дипломите и се разделихме.
По-късно научих, че със спечелените левове той е платил зъбната операция на Джокондата и се е оженил за нея. Съпругата му не стана известна певица, защото намесата в разположението на зъбите в устната кухина променя гласа. Но кой по онова време да й каже това? След десетина години научих, че за да не промени гласа си, известнит бас Николай Гяуров след дълги митарства най-сетне е открил един американски стоматолог, който вместо да му извади съсипаните зъби или да ги облече със златни коронки, ги е заздравил с вкарването на специални индиански треви в нервните им канали.
Спас Константинов също не оправда надеждите да се наложи убедително като Красив ум. Не мога да кажа какво е станало и с победения и изоставен Любослав Христов Пеев. Мисля, че и тримата не разчетоха правилно знаците, които им даваше Животът и поради това не осъществиха мечтите си. Но такава е съдбата на повечето от нас и няма защо да ги корим!