Опростачването - лавината над нас

Георги ПЕНЧЕВ, писател

Не ми харесва тази дума - груба е, сложна за произнасяне, но е вярна. Явлението, за което ще кажа, е надвиснало над нас, ще ни помете. Не е  безкултурие или невъзпитаност, грубост или духовна немощ. То е всичко това, но събрано заедно и стоварено върху народа ни.

Тази лавина достигна своя връх. Трябва да отворим очи, за 

да видим цялата истина

Много се говори за онова, което избуя в последните два парламента. То не е рожба на политически или други разправии, а е нещо много по-същностно. Разговорите, "идеите" смутиха много хора, събудиха непозната досега тревога. Такова нещо не беше се случвало в най-важния и свещен държавен орган.

Политическите кавги не са израз на зряла държавност, но когато са разумни и премерени, когато имат позиция и разбиране, може и да не ги приемаме, но ги уважаваме. Защото респектират с възпитаност и степен на култура.

Това беше прогонено от нашия парламент. Дори   езикът на много от "избраниците" стана езикът на улицата. Чудно ли е тогава, че разговорите бяха наситени с обиди, с груби и непремерени изрази, с дребни и незначителни мисли, които будят тревога за мисловното равнище на техните автори. Затова  приключиха тъй безславно.

Депутатите, които седяха в парламента, са избирани от хиляди хора. Това ще рече, че и тяхната мярка е била ниска, когато са гласували.

Къде са причините, защо е възможно такова срамно и обидно принизяване дори в най-висшия ни държавен орган?!

Причините явно са много и различни. Не бих могъл да насоча поглед към всичките. Това трябва да е грижа на много и различни хора. Ще се опитам да изкажа своето лично мнение. То едва ли ще докосне много от страните на явлението.

Ще започна с училището. Убеден съм, че то има важна отговорност за опростачването. Все по-ниската култура и възпитание на 

младите хора, които излизат от училището 

е в основата на този процес.

Наскоро се появи информация, че на зрелостен изпит по литература, където темата е била поезията на Яворов - стихотворението "Две хубави очи", 60 процента от зрелостниците са получили слаба оценка. Много от тях не написали дори ред. Навярно и занапред ще ни спохождат такива изненади. Започваме да берем плодовете на осакатените програми, които изхвърлиха бележити произведения дори на Христо Ботев, Иван Вазов, Никола Вапцаров... 

В душата, в съзнанието на човека не остава празно място. Вместо културата, нахълтва опростачването.

За този 

упадък на духа

спомагат много радиото и телевизията. Дали са частни или обществени - те са от един дол дренки. Ако погледа човек предаванията на телевизиите, ще си помисли, че те съществуват само за артисти и певици. Всеки ден по различни поводи нищят техни проблеми. А другите хора, другият народ?! 

Това е едната страна. Другата е също много важна - каква е мярката на тези институции, какво внушават техните говорители. Прави ли ви впечатление колко много писатели има в нашата малка България. Всеки написал книга се обявява за писател. А какви заслуги има в духовния живот на нацията, какво е допринесъл за проглеждането на българите? Писателят е духовен водач в обществото, той трябва с творбите си да заслужи високото признание.

Някога мъдрецът Емилиян Станев с убеденост твърдеше, че малка страна като България не може да има повече от 30-40 добри писатели. А сега редовни членове на писателския съюз са над 500 и повече души. Освен това има още писателски съюзи със свои членове. Може би ще повторим мъдростта на чукчите, че писателите са повече от читателите. Писателското ръководство също има вина за този ненормален процес. Званието "писател" трябва да се пази високо и достойно. Странно ми е, че на година се появяват по двайсетина и повече нови писатели. Ако това са истински талантливи хора, нашата литература поне за година щеше да ражда книга, която остава в духовните темели на нацията... Но не е така. Още след година-две книгите се забравят, а и "писателите" им също.

Разказах повече за литературата, но същото може да се каже за музиката, за театъра... Върви се по посока, която отвежда към постоянно и трайно принизяване на духовната роля на изкуството в живота на днешното общество. Приета е някаква посока, която едва ли не всичко в нашия живот превръща в шоу, налага забавлението. Не е чудно, че и парламента се опитват да превърнат в шоу. Ако има как, целият ни живот да се превърне в едно голямо шоу!

 Това не е случайно. Това е 

политика, която се провежда премислено и настъпателно

За нея работят опитни чужди централи. Започна се с тъй наречената масова култура, която изтласка от живота националното, истинското изкуство и отвори път на забавлението. То по-лесно се възприема и привлича особено младите хора.

Добър пример е развитието например на Слави Трифонов и на неговото предаване. Помните ли как започна преди години? Главното му внимание бе насочено към актуалните, острите проблеми на нашия живот. Предаването имаше позиция, беше станало фактор в живота на обществото, съобразяваха се с него. Но то не издържа на тази вярна посока. В шоуто влезе чалгата, не само в музиката, а и в словото. Дребнотемието завладя ефира. Такова предаване изглежда по-лесно се прави, а и носи повече печалби. Пораснаха поддръжниците, особено младежите. С времето езикът на шоуто стана език на публиката. Или обратното.

Има един интересен момент в това развитие, който не бива да се забравя. Властта и управниците сякаш пригласяха в тази политика. Гласно или негласно. Нали Бойко Борисов открито призна, че е прочел един роман, а по друг повод се провикна към хората 

"Аз съм прост и вие сте прости. Затова се разбираме"

Такива приказки не се хвърлят на вятъра. В устата на политик и държавник те означават политика. И като че ли нещата си идват на мястото и се прояснява защо едно шоу слезе до улична забава и когато отиде дори в парламента, занесе там всичко "свое".

Могат да се търсят още причини и фактори, които доведоха до сегашното широко опростачване.

На този процес трябва да се тури преграда. Той трябва да бъде спрян!

За политическите партии, за държавните и обществени организации няма по-важна и по съдбовна цел. Заплашен е народът, особено младото поколение. Прави се всичко, за да има евтина работна ръка за американските и другите господари - в едно общество без култура, без грамотност, без представа за красивото, без национална памет, без умение за мислене дори. 

Утре може да бъде късно!