Опропастяване

Стотици населени места без ток. Бедстващи райони под метри сняг, хора без хляб и вода, без медицинска помощ... Не е имало такова бедствие, откакто съществува енергийната система. Криза. Ужас! Но... свиквайте. Бедствията ще следват едно подир друго. От сняг и дъжд през наводнения до суша и глад. И снежинката ще ни затрупва, и капката ще ни дави, и лъч слънце ще ни изпепелява. Апокалиптична неизбежност. Ако слушате, съгласявате се и вярвате на управляващите - гледките ще са такива.
Виновен бил климатът, кара ни се от екрана на телевизора поредният директор на дирекция. То и преди си имаше климат... Имаше обаче и държава, и специалисти, които мислеха, преди да закрият, да отсекат и да ликвидират. Затова сме обречени на бедствени ситуации и кризи. Защото това е резултатът от упадъка на държавността. И такива са последиците от 25 години безхаберие и безстопанственост.
Само Църквата (да прощава Господ) дето не се е произнесла за хала ни. Че случващото ни се е наказание за това, което погубихме и опропастихме. Ако не бяхме изсекли "болните" гори, сега нямаше да боледува държавата. Ако не бяхме харизали язовирите на милюзи, сега нямаше да ни заливат пороите. Ако бяхме поддържали инсталациите, сега нямаше да ги срути тридневен сняг. Ако не бяхме превърнали армията си в наемен корпус, сега нямаше да се чудим кой да ни спасява, когато ни настигне прокобата на климата... Ей, на, всичкото туй сами си го докарахме. Да свикваме ли? А ако не искаме? Свиква ли се с катастрофичната предопределеност, с която ни облъчват компрадори, поставени начело на държавата, за да я заличат?
Няма да забравя думите на дядото на моя мъж - Георги. Цял живот е обработвал добруджанската земя. На 92 е човекът, но не спира да повтаря как управниците са опропастили Добруджата, изсичайки поясите с дървета. Сега нищо не спира вятъра и снега, нищо не задържа водата... Ех, дядо Георги, те опропастиха държавата, ти за Добруджата...