Определеност

Леонид Радзиховски

Решението за избирането на Путин за президент на Руската федерация (не си струва да се правят ритуални уговорки "ако го изберат" - резултатите от изборите са също толково очевидни, колкото и това, че от 2000 г. и до днес Путин през цялото време беше и си оставаше политик номер едно в Русия и реални конкурети не е имал и няма) не е сензация. Сензация щеше да бъде всяко едно друго име. Вярно е, че през последните дни в политическото меле станаха популярни "безсмислени мечтания" за "парламентарна република" (аз само искрено се чудих - откъде накъде? Няма никакви причини за това - нито социални, нито политически. Всички обаче неизвестно защо изведнъж заговориха за тази фантастика...).

Неочаквани са два момента

Първо, това, че за президентството на Владимир Путин бе обявено сега, а не след изборите за Думата през декември.
И второ, назначаването на Дмитрий Медведев за премиер и - в перспектива - избирането му за лидер на "Единна Русия".
Ето тук имаше спорове - разбира се, всички знаеха, че Медведев ще заеме една от висшите държавни длъжности, но обикновено говореха не за премиерство и лидерство в "Единна Русия", а за председател на Конституционни съд или Държавната дума.
Участниците в тандема обаче, изхождайки от опита на съвместната си работа, са решили така.
Разбира се, сега се появиха доста вицове за "силната рокада", "пренареждане на местата на слагаемите" и т. н., при това остроумничат не само журналисти и професионални опозиционери, но и в обществото като цяло. Ясно е обаче, че това мърморене няма никакво политическо значение и че не може да се отрази на резултата от изборите. Например на опозиционния митинг в Москва преди две седмици дойдоха цели... 300 души!
А това, че решението за бъдещата структура на властта бе обявено сега, според мен е успешен и важен предизборен ход.
Вечната неопределеност, "несигурността на властта" умори и елита, и електората като цяло. И няма значение дали някой харесва или не "окончателното решаване на президентско-премиерския въпрос", което бе предложено; самият факт, че това решение бе взето, е безспорен плюс. Сега избирателят поне ясно вижда перспективата. Несигурното състояние приключи - стъпихме на земята. И хората ще гласуват за определеността.
И така, от гледна точка на тактиката, за успеха на предизборната кампания на "Единна Русия" стъпката е вярна. И напълно легитимна в рамките на съществуващата политическа система.

Кризата е най-опасна за по-слабите

Определеност обаче има не само в политиката, но и в икономиката. Тя се нарича - криза.
Икономическата криза е реалност, в която ще действа всяка руска власт, всеки президент-премиер-парламент. Кризата е световна, от Русия не зависи - но Русия няма къде да избяга от нея, никой и не споменава някакъв си "остров на стабилността".
Има ли някаква определеност как ще отговори Русия на това предизвикателство?
Ясно е, че няма чудаци, които в навечерието на изборите ще тревожат избирателите. Затова и в програмната реч на Путин на конгреса на партията се чуха общо взето приятни неща.
Например, след две-три години ни обещават да се увеличи средната заплата в страната до 32000 рубли (736 евро - бел. ред.). Да се надяваме, че не става въпрос "да се напечатат още пари"...
Путин съвсем правилно казва, че за да решим тези задачи "трябва да увеличим темповете на ръста на икономическото развитие до 6-7 процента годишно". На за сметка на какво? През 2010-а, когато още бодро вървеше възстановяването на световната икономика, ръстът на БВП (брутния вътрешен продукт) на Русия бе около 4 процента.
А ако (или когато) цената на петрола започне да пада, което е почти неизбежно при криза?
В същите дни, когато бе конгресът на "Единна Русия", във Вашингтон, на среща на министрите на финансите и ръководителите на централните банки от Г-20, Кудрин предрече "загубено десетилетие" за световната икономика: дори и да успеем да избегнем рецесията, "битката със забавянето на ръста ще продължи 5-10 години".
В Русия обаче нещата са по-зле, отколкото са "средните". Например през последните седмици падането на индекси на борсите в Европа беше 3,7-4,4%, в САЩ - 5,5-6,6 процента. А в Русия индексът РТС рухна със 16,4 процента! Ясно е, че "средният човек" в Русия се вълнува от борсата, колкото от прилива на Марс. Борсата обаче в крайна сметка е само термометърът на икономиката. Сривовете на борсите са просто най-ясният, измерим в цифри, симптом на общата болест. Увеличава се вероятността от ръст на безработицата, намаляване на заплатите, фалити в бизнеса, замразяване на строителството, възможни стават скок на инфлацията, спад на покупателната способност на рублата... Кризата си е криза. И "загубените за икономиката години" са загубени поколения, преди всичко млади.
Ето за това става дума.
При това е ясно, че в държавите със слаби държавни институции кризата е по-силна - инфекцията е по-опасна за организма със слаб имунитет.

А какво очаква Русия?

По време на криза не може дълго "да се купува лоялността" на населението - петролните рубли няма да стигнат. Парадоксът е, че хората живеят много бедно, а социалните разходи пак са прекалено тежки за икономиката!
Страната, уви, наистина има нужда от непопулярни мерки. Всъщност това се забелязва в цяла Европа - например някъде вече увеличиха, другаде планират да увеличат пенсионната възраст. Но в Русия властите се страхуват дори да намекнат за това. А това далеч не е най-неприятната стъпка... Ако искаме да запазим (или да постигнем) минимална конкурентоспособност, трябва да провеждаме по-твърда социална политика.
Но такава социална политика е невъзможна в ситуация на всеобща нагла, открита корупция. Невъзможно е да се убеждава народът "да затегне коланите", когато на чиновниците коланите отдавна са се пръснали! От друга страна - на кого да се опреш в системната битка с корупцията, когато управляващата класа е бюрокрацията, която открито живее за сметка на "административната рента"? Въпросът тук не опира само до политическата воля на лидера - тук става въпрос за самосъзнанието на елита. Засега обаче този елит не показва признаци на самоотвержен патриотизъм.
Как да се съчетаят рентите - засъхващата природна, незатихващата административна и вечно гладната социална? Как да се прави политика, непопулярна и сред низините, и сред върховете?
Путин каза, че най-богатите трябва да плащат по-високи данъци, отколкото средната класа. Какво пък - такава е нагласата в целия свят (вярно е обаче, че в САЩ и Германия това предложиха самите милионери, а у нас такива "молби" от тях май не е имало). Това обаче няма да напълни хазната. Освен това, ако за данъка върху покупката на луксозни предмети или имоти има "морално оправдание", то "прогресивният" - по-точно репресивният - данък върху доходите само ще подреже крилата на бизнеса, а и ще откаже да работят чудаците, които още са склонни да се суетят...
И отново опираме до най-важното - докато няма доверие към държавата, докато чиновниците крадат, за какво "увеличаване на данъците" може да се говори? Да пълним бездънната бъчва, от която крадат водата?
При каквото и да е развитие на събитията аз не вярвам нито в "руския бунт", нито в "разпадането" на Русия. Но напълно вярвам в отговора на кризата като социална стагнация, апатия и депресия на обществото, "обезточването на държавата", нейното изоставане от времето, от света.
И на президента Путин му предстоят изключително тежки усилия, ако той се надява да накара тази галера да върви напред.

Една пета от населението на Русия живее в мизерия, твърдят експертите. Още по-лошо е, че в страната се формира нова субкултура на бедността. Отличителните й черти са икономическа пасивност, готовност да се живее от помощи и възпроизводство на бедността от поколение в поколение

Експертите предлагат към 2030 г. да се увеличи възрастта за пенсиониране на 63 г. както за жените, така и за мъжете. Ясно е, че това решение ще трябва да вземе новият президент