Опорни точки, или Лозанки 9

Опорните точки заеха своето достойно място в политическото пространство, особено през годината, която закръгли юбилейния четвърт век от началото на демократичните промени в България. По този повод държавният глава на своя глава изрече достатъчно непремислени изречения и послания, а аз не останах по-назад и през годината написах над двеста и петдесет лозанки - искрени откровения на хартиен носител, някои от които имаха свои малки премиерни публикации на страниците на всекидневния печат... Действително преди четвърт век изрекохме заклинанието: "45 години стигат..." А сега, двадесет и пет след тях, се питаме не ни ли идват малко в повече тези 25 години преход, в който сме още в тунела и светлинката непрекъснато поскъпва, а пък не се вижда още... Това е темата на деветата поред книжка - "Опорни точки, Лозанки 9".
Автосаркастично, автоиронично съм опитал да оставя върху листа всяко събитие, всеки жест, всеки крупен гаф на политици, управляващи и управлявани в страната. Ще прочетете за травеститите в политиката, за идиотиите на НАП, за задкулисието, за европейските и парламентарните избори през 2014 г. Ще научите и за опорните точки на огнебореца, за господарите на ефира, за успешните политици и успелите човеци, за края на демографската ни карта. Няма как да убегнат тези за санкциите срещу Русия, за Крим и Севастопол, за санкциите на избирателите по време на народния вот. Нищо не е спестено и към властимащите, и към властта на всяка цена.
Опитал съм се да отговоря с лозанка на въпроса "Кон боб яде ли?", а също своеобразно отговарям как простотията прави популярността, как предсрочната глутница влиза в домовете ни... Има редове за добрината или алтернативата Валери Петров и неговите послания, преди да си отиде... И още веднъж излиза въпросът "Човек ли е човекът от БСП?", както и питането "Има ли такава държава?","Има ли такава партия?". И отново мисля за съдбата на лидерите вляво, разсъждавам на глас за служебния премиер, за актуализацията на щата, отново уточнявам, че на БСП й е нужен поне още един Момчил от евроизборите, защото преференциалният вот събуди противоречиви мисли и мнения, заклейми онези, които го използваха, а не онези, които го сътвориха, както винаги.
Оставил съм и място за няколко лирични творби, малки рецензии за нови книги, за петдесет и петте години от нашия живот, свързан с Българската национална телевизия, както и разказ и самопризнание защо и как се родиха лозанките като жанр в личното ми творчество в последните десетина, а защо не и поне двадесет и пет години, в които у нас малцинството прави каквото си иска, превзема телевизионните канали и света чрез Валя и Моро от Златица и управлява страната в последните лета. Накратко - другото заглавие на "Опорни лозанки 9" е просто "Двадесет и пет години по-късно". И понеже над 400 страници ми се видяха прекалено голям обем за подобно издание, сега работя и над продължението: "Анекс към Опорни лозанки 9", което на практика ще бъде следващият сборник, десети, с подобни намигвания, остри реплики и дуплики като извънпарламентарен контрол в обществото, в което живеем или просто присъстваме. Намирам за здравословно това писане, издаване и четене. Приятно и здравословно четене!