16 Януари 2022неделя12:42 ч.

ново:

Отнет е достъпът до класифицирана информация на Цацаров *** Министър Гьоков: Над 75 000 души ще запазят работата си по мярката 60/40 през януари и февруари *** Управляващите поискаха оставката на Иван Гешев с декларация в парламента *** Австралийското правителство отправи искане за арест на Джокович Отнет е достъпът до класифицирана информация на Цацаров *** Министър Гьоков: Над 75 000 души ще запазят работата си по мярката 60/40 през януари и февруари *** Управляващите поискаха оставката на Иван Гешев с декларация в парламента *** Австралийското правителство отправи искане за арест на Джокович

Опомнете се!

/ брой: 28

автор:Дума

visibility 906

Владимир Василиев,
Народен артист на СССР

Откакто научих за отменянето на Международния балетен конкурс във Варна, не ме напуска усещането за надигащо се всеобщо безумие. Светът се побърква. По-точно хората, от които зависи "светлото бъдеще". Техните постоянни изявления за братство между народите, за мир и дружба, за процъфтяване на нациите и единство в името на мира в целия свят са станали нищо незначещи празни фрази.

Все по-малко компетентни хора идват на власт и все повече те приличат на кресливи играещи деца, непознаващи своето минало, но уверени, че именно от тях започва новата ера. Но животът върви и логиката ми подсказва, че на тяхна смяна идва ново поколение, възпитано от предходното и още по-опасно. През цялата история на нашата земя културата, за която политиците говорят мимоходом и между другото, в трудните моменти от развитието на човечеството винаги е спасявала от хаос и разрушение. Гордост за всяка нация, дори за най-малката, е била и си остава самобитната култура. Културата винаги във всички времена е обединявала хората. Невежеството винаги е разрушавало.

Винаги ще помня 1964 г. За първи път в историята на танца малката велика България организира и проведе първия в света международен балетен конкурс. Показа и даде пример на целия свят как може и трябва да се провежда политиката на обединение на народите. За България говореше целият свят.

И какво? Нима по онова време България беше по-богата страна, незнаеща къде да дене изобилието от средства? В продължение на половин век всеки две години Варна ставаше световен център на танцовото изкуство. Най-добрите балетни артисти, най-добрите хореографи, най-добрите педагози смятаха за чест участието в този конкурс. Може би сега твърде много конкурси са се нароили по белия свят? Може би! Но Варненският е единствен и неповторим, той е първият! Неговите основатели и участници влязоха като герои в световната история и в културата на България! Чест и слава! Сега "днешните герои" закриват тази славна страница. Така ми се иска да кажа: Опомнете се!!! Помислете за културата и за своето място в нея!

P.S. Много бих искал това писмо да бъде чуто от хората, от които зависи съдбата на конкурса.

* Писмо до организаторите на Международния балетен конкурс - Варна (стр. 12). Заглавието е на редакцията

Чужда сметка

автор:Аида Паникян

visibility 473

/ брой: 9

Проф. Греди Асса: Изкуството дава доброта и смисъл

автор:Дума

visibility 551

/ брой: 9

Шипченските камбани

автор:Димитър Копривленски

visibility 558

/ брой: 9

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ