Опитват да сплашат неудобните медии

Два дни след като скалъпиха обвинение срещу журналистката Елена Йончева, с промени в Закона за личните данни командващите държавата посегнаха на свободата на словото. Промените дават възможност държавни органи и администрацията да проверяват медийни публикации, журналисти, академични проучвания, документални материали, както и да отказват достъп до информация.

Според приетите текстове ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса със защитата на личните данни. Проверките за защита на личните данни могат да са както планови, така и по сигнали. По този начин властта ще има право да сметне всяка една медийна публикация за недостоверна и да започне проверка срещу журналисти и медии.

Въпреки предупрежденията на редица правозащитни организации, че измененията ограничават права, мнозинството в парламента прие без почти никакъв дебат нововъведенията. От парламентарната трибуна единствено Милко Недялков от левицата предупреди, че новите мерки залагат субективизъм. Никой обаче не обърна внимание на мнението му, а спорните текстове бяха гласувани и одобрени анблок.

Новите текстове дават на Комисията за защита на личните данни редица нови правомощия, включително и даването на оценка коректни ли са журналистическите материали.

Най-общо в текста са разписани 10 изисквания, с които журналистите трябва да се съобразяват. 

Медиите трябва да внимават, защото държавни органи ще преценяват дали материалите им са от обществен интерес. Уточнява се, че хора, заемащи публични постове, се ползват с по-ниска степен на защита относно личната неприкосновеност. Няма изброяване на конкретните хора, влизащи в кръга на по-малко защитените.

Още преди разглеждането на промените проектът бе разкритикуван от различни експерти и организации, сред които Програмата "Достъп до информация" (ПДИ), Висшият адвокатски съвет, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюзът на юристите и др. "Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на въвеждане на цензура в нарушение на Конституцията, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Хартата на основните права на ЕС", алармираха от ПДИ.

До изискването за промени в закона се стигна след като през май ЕК прие регламента GDPR, който е насочен към защитата на личните данни. Запознати коментират, че вместо да внесат яснота в съществуващия у нас правен вакуум по темата, управляващите са се концентрирали върху разписването на нови ограничения за медиите. В европейската директива така и няма изискване за медийни рестрикции.

Междувременно ръководството на Съюза на българските журналисти излезе с позиция срещу разправата с журналистката Елена Йончева.

Журналисти призоваха президента да наложи вето

Призив към президента Румен Радев да наложи вето на Закона за защита на личните данни (ЗЗлД) отправиха от Асоциацията на европейските журналисти в България. От организацията припомнят, че още при обществените обсъждания на законопроекта, те изразиха опасенията си, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, документът прави точно обратното и го ограничава. Не се предвиждат достатъчно гаранции на принципно ниво за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и най-вече правото на изразяване, смятат от АЕЖ.

От организацията са категорични, че въведените през ЗЗлД 10 изисквания към журналистите ограничават свободата на словото и са пречка пред правото на изразяване на мнение, свободата на печата и на другите средства за масова информация. Ограничава се и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация, отбелязват от АЕЖ.

"Европейският регламент се тълкува повратно и не е спазено изискването на чл. 85, като освен това се ограничава неправомерно достъпът до публични регистри като имотния и търговския чрез ЕГН, както Програма достъп до информация вече сигнализира. Не е ясна дефиницията на професионална тайна, като се запазват и непосилният таван на санкциите - до 20 млн. евро или 4% от оборота на фирмата (медията)", гласят част от мотивите на АЕЖ за искане на президентско вето.

За какво трябва да внимава гилдията:

- Естеството на данните; 

- влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и на неговото добро име;

- обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; 

- характера и естеството на изявлението;

- значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

- отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;

-  отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот; 

- целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението; 

- съответствието на изявлението с основните права на гражданите; 

- други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Анна Заркова:
Да Антон Тодоров и Тома Биков?*

Чувам, че прокуратурата щяла добросъвестно да проверява дали е верен сигналът, който Антон Тодоров, Тома Биков и Делян Незнамсикой й пратиха, а именно - че Елена Йончева не е никаква журналистка, нито е депутатка от опозицията, а е перачка на пари.

Като е тъй, прокуратурата сигурно първо ще разпита Антон и Тома отде например са научили това, което твърдят - дали не е оттам, откъдето научиха й онова, което твърдяха по-рано: че "Бойко, Цецо и Роско са шайка" и че "Бойко е карикатура на диктатор". След това прокуратурата вероятно ще събере свидетелски показания за двамата Цветановци - тоя от банката и тоя от шайката - та да се види кой от тях е по-съпричастен към мярката за неотклонение и превъзпитание, която Елена търпи точно сега, преди евроизборите и в разгара на корупционните скандали.

Впрочем, говори се, че и самата Елена била готова да свидетелства, и то така, че след това свободните килии да станат с 4 по-малко. За броя на килиите не съм сигурна само и не мога да ви кажа дали е вярно.

* От фейсбук

Антон Кутев:
Атаката срещу Йончева е политическа

"Обвинението срещу Елена Йончева е най-нескопосаното, което съм виждал. Няма никакво съмнение, че това е политическа игра. Защо прокуратурата се занимава с Елена Йончева, а не  с Делян Пеевски и Николай Бареков", коментира обвиненията срещу журналистката зам.-председателят на ПГ "БСП за България" Антон Кутев. По това време половината от властимащите си държаха парите в тази банка, но тях също ги няма в обвинението, каза още депутатът. По думите му обвинението е повдигнато и защото тя си е позволила да направи много резки ходове, включително да осъди Борисов.

След 4-5 години разследвания кой е изпрал парите от КТБ обвиниха Елена Йончева, а  един от най-близките хора до Цветан Василев по това време Делян Пеевски, междувременно узакони стотици милиони. "Той не е перач на пари, а Елена Йончева е - това е абсурдно", категоричен бе народният представител. Той попита още какво точно престъпление е извършила журналистката - това, че е плащала за техника и си е теглила заплатата ли?

Драгомир Стойнев:
Обвиняват я заради разкритията й

Атаката на властта срещу Елена Йончева е атака не само срещу политик, но и срещу един от най-изявените журналисти, коментира в студиото на БСТВ зам.-председателят на групата на социалистите Драгомир Стойнев. Той припомни, че Елена Йончева е политик от едва две години, но като журналист е правела ключови разследвания, винаги е търсила истината, била е в най-горещите точки на планетата. За двете години като депутат Йончева не спря да разкрива най-нелицеприятните афери на управляващите, припомни Стойнев. Той бе категоричен, че има връзка между нейните разкрития за корупционни схеми в пътното строителство и обвиненията от прокуратурата.

Стойнев припомни гнева на строителната камара срещу разкритията на Йончева за корупционни практики в строежа на пътищата. След техния протест разбрахме, че по изключително непрозрачен начин парите на българските граждани - над 1,3 млрд. лева, ще бъдат дадени без обществени поръчки на фирми, приближени до властта, припомни Драгомир Стойнев. И продължи: "Йончева стана подсъдима, след като изнесе всички тези факти".