Операция на съвестта

"Ако искаме да станем реално част от цивилизована Европа, сме длъжни да изразим своята морална подкрепа към една справедлива кауза, да покажем, че сме съпричастни към трагедията на арменския народ!
За арменците по света 24 април е ден на възпоминание. На този ден те свеждат глава в знак на почит към паметта на милион и половината техни предци, станали жертва на една антихуманна политика. Към скръбта им се присъединява и цивилизованият свят, защото 24 април не е само ден на преклонение към паметта на невинно избитите и загинали през периода 1915-1923 г. арменски жени, деца, старци, мъже, в резултат на депортации, кланета, организирани бандитски нападения, издевателства, глад и болести. Това е и ден на почит към паметта на всички онези, станали жертва на масови преследвания, на планомерно и съзнателно унищожение, на етнически чистки.
24 април е и денят, в който арменците от България дават израз и на искрената си благодарност към българския народ, към страната, осигурила им подслон, отваряйки широко своите граници, за да приеме десетките хиляди бежанци и да ги спаси от сигурна смърт. За тези арменци и за техните потомци България се превърна във втора родина и те продължават да пазят своята признателност както към народа на своята нова родина, така и към един от големите й синове - великия български поет Яворов, възпял трагедията на арменския народ по неповторим начин в елегията си "Арменци"."
Това записаха в декларация преди повече от месец 100 български интелектуалци, призовавайки Народното събрание да осъди и признае факта на първия геноцид на ХХ в. Днес, 24 април - Деня на възпоменание на жертвите на арменския геноцид, ден, обявен и от ЕП за почитане паметта на жертвите на зловещото престъпление, НС - за пореден път в най-новата си история, ще обсъди декларация за признаване на арменския геноцид. Текстът на декларацията, неуспяла да си пробие път през последните 20 години, е кратък. Ще стигнат ли обаче депутатите до тази точка или с процедурни хватки ще избегнат и този път гласуването й? В течение на 24 часа тя бе първа точка в дневния ред, а от вчера, по предложение на Реформаторския блок и ГЕРБ, изпадна на трето място. С подкрепата на всички без "Атака". С минимални шансове да дойде "нейният час". Затова питаме: ще измият ли народните избраници срама от челото ни? Ще надмогнат ли теснопартийните договорки, ще преодолеят ли

зависимостта от външните си господари

Парламентарната памет говори, че подобен текст на декларация, осъждаща не само арменския геноцид, но и зловещите посегателства над българите по време на Априлското въстание, в Мала Азия, Източна и Западна Тракия през 1903-1913 г., е отхвърлян над десет пъти с гласовете на представители на различни политически сили. Заради теснопартийни амбиции и сделки, страхове и притеснения от близостта на Турция, която и до днес не признава арменския геноцид. Въпреки че през 1995 г. народните представители станаха на крака, за да почетат жертвите на чудовищното престъпление срещу човечеството, 20 години по-късно България, за наш срам и позор, не е сред европейските държави, признали варварския акт.
Арменският геноцид официално е признат от Европейския парламент (от 1987 г.), от Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите в Австралия - щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия - Сеара и Сао Пауло, във Великобритания - Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия - много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания - Страната на баските и Каталуния, в Канада - Онтарио и Квебек, в Украйна - Крим. В САЩ 48 щата са признали официално арменския геноцид. През 2004 г. Канада приема и прилага закон, според който отричането на арменския геноцид е наказуемо. Френският парламент също приема Закон за криминализиране отричането на арменския геноцид. Австрия определи като геноцид избиването на арменци в Османската империя през Първата световна война, очаква се Германия да стори това днес. САЩ, Великобритания и Израел отказват да признаят геноцида с аргумента, че това би влошило отношенията с Турция. Дори папа Франциск осъди престъплението срещу човечеството, с което си навлече неодобрението на южната ни съседка.
Къде сме ние? Държавата, чийто народ прие 45 000 арменци, "изгнаници клети". Държавата, която и до днес носи срама да е имала министър на външните работи, заявил публично: "Каква полза имаме да признаем избиването на арменците!" Докога родните политици ще шикалкавят? И стига с оправданията, че сме щели да развалим отношенията си с Турция, че не било политически целесъобразно, че това не е най-важният въпрос в момента, че... Ако Конгресът на САЩ днес гласува официално декларация за признаване на арменския геноцид, дали и Народното ни събрание скорострелно ще го направи? Докога васалническото мислене, егоистичното чувство за

оцеляване и партийните игри

"днес не трябва да направим това, за да имаме подкрепата утре за онова", ще определят поведението на парламентаристите ни?
Какво означава НС най-сетне да приеме декларация за арменския геноцид? Означава не да развалим отношенията си с Турция, не да продължаваме с увъртанията и пируетите, с разпъването на историята, не да водим лингвистични спорове имало ли е геноцид или не. Просто трябва открито и публично да признаем факт, свързан с историческата ни съдба като държава и народ. Тази съдба не е само наша. Тя е съдба и на Европа, и на света. Избиването на арменците "проправи" път на Холокоста, на Катин, на червените кхмери. Престъплението срещу човечеството се повтори след това и в Босна... Българският парламент, непризнавайки официално арменския геноцид, омаловажава горчивата историческа съдба на българите от Одрин и Беломорието. Докога?
Във всички тези години общинските съвети в някои български градове донякъде измиха позора на мълчанието. През 2008 г., когато Народното събрание отново не прие декларация, признаха и осъдиха арменския геноцид общинските съвети в Бяла Слатина, Бургас, Варна, Видин, Добрич, Карлово, Лясковец, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, София, Стара Загора, Шумен и Ямбол.
Толкова ли е силна ролята на ДПС в последните години, че българският парламент не успява да приеме такава декларация? Къде са днес модерните евроатлантически ценности? Нали ДПС е модерна партия? А другите партии, които твърдят, че изповядват евроатлантически ценности? "Атака" ли се оказва единствената европейска партия? Толкова ли е съществен натискът отвън, че не посмяваме да изправим глава? Въпроси, чиито отговори не изискват словесна еквилибристика, а конкретни действия като отговори.
За да успее парламентът да постигне съгласие по теми като декларацията за арменския геноцид, партийното спекулиране, партийните сметки и търсенето на партийни дивиденти трябва да отстъпи пред обществения интерес. Случилото се преди сто години с арменците е

урок, който още не сме научили

Големите държави умеят да се извиняват и да носят кръста си. Затова са големи. Германия пое отговорността за престъпленията по време на Втората световна война и за Холокоста, Русия - за Катин. Ще е необходимо да се сменят поколения, за да поеме своята отговорност и Турция за арменския геноцид. Гласовете на интелектуалци като Орхан Памук се увеличават.
Малките държави с история и съдба като България трябва да имат достойнство. Ще събудят ли отговорността, националното чувство и морала на народните представители 100-те известни хора на науката, културата, изкуството, спорта. Или пак ще станем свидетели на поредната операция на съвестта...


Каре
Арменският геноцид, наричан още арменски холокост, е извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това. Той се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци, извършени от младотурските власти в периода 1915-1916 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ в. Жертвите в този период са около 300 000 души. Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, "невъобразимо престъпление" или "голяма катастрофа". Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени.
Свидетелства на чуждите дипломати и мисионери, намиращи се по това време в тази част на империята, са най-красноречивото доказателство за извършеното над арменците престъпление, което цивилизованият свят определя днес като първия геноцид на ХХ в. Световноизвестни личности надигат глас в защита на изкланите арменци. Писатели като Виктор Юго, Анатол Франс, Максим Горки, дипломати, журналисти и изтъкнати общественици се опитват да спрат касапницата.


Паметник на жертвите на арменския геноцид в Арменската църква в Бургас