Опасността Таяни

"Да живее италианска Истрия, да живее италианска Далмация". Това възклицание за райони в съвременните Хърватия и Словения бе изстреляно не от някой италиански неофашист, реваншист или махленски политик, а от самия шеф на Европарламента. Точно така, за Антонио Таяни, италианския председател на Европарламента, става дума. Това възклицание зазвуча едва ли не като териториални претенции. То "гръмна" на възпоминание за една трагична страница от Втората световна война, засягаща народите на тези две държави и на Италия.

Последните години много се говори, че една от причините за кризите в Евросъюза е липсата на истински лидери от европейски мащаб. На политици, които вече не носят интелектуалния багаж на някои от бащите - основатели на ЕС, като примерно на френския външен министър Морис Шуман и германския канцлер Конрад Аденауер. Те са представители на две нации, чиято вражда сякаш бе генетично закодирана от историята. Но няма и десетилетие след касапницата на Втората световна война тези двама държавници превъзмогнаха националните болки и историческите травми, за да поведат заедно Европа към мирно и процъфтяващо бъдеще. 

Благодарение и на тях в ЕС бе изработен междудържавен кодекс, при който историята не трябва да се забравя, но и да не се подклажда огънят на стари вражди между народите. А териториалните претенции веднъж завинаги да бъдат изхвърлени от манталитета на съвременния и бъдещ европеец. Границата между тези две положения често е много тънка, затова и през годините имаше отклонения - понякога се посягаше повече на националната памет, друг път се пресоляваше рискът от териториални претенции. Но така или иначе кодексът се спазваше.

Времето обаче си върви. Новите политици не познават войната като Шуман и Аденауер и вече се смята, че те са по-склонни на крайни действия, на сблъсъци и войни. Таяни се извини за думите си, но точно такива изхвърляния са въглените, от които могат да се разгорят вражди и конфликти в Европа.