Опасностите на еднооката сила

Здравко Недков

Името на Илия Богданов има свое място в българската съвременна проза. За този тип автори психологическата и професионалната подготовка за мисията на писателя е дълъг процес, в който те неуместно създават неща със значителна стойност.
Границите, които очертават досегашните писателски интереси на Илия Богданов, са съвременното село с всичко, което то печели и губи, от стремежа ни да го преобразяваме, както и светът на хорските благополучия, та да не кажа престъпления, които авторът като юрист познава добре и рисува особено убедително. В някои от най-новите му работи тези две тематични ядра се доближават и до голяма степен се сливат.
Съчетаването на областите от живота, които той най-добре познава - първата, с всепроникващото, бих го нарекъл, божествено познание за детството и юношеството, а втората, с опита на зрелия човек, се оказва благотворно в идейно-художествено отношение. Това се улавя ярко и в събраните разкази и новели в книгата "Спасяването на белия гълъб" (изд. "Рал колобър").
Разбира се, Илия Богданов има творби, които в тематично отношение излизат извън тези граници. В сборника такива са новелите "Сантиментална история" и "Няма повече земя", които за мнозина може да имат съвсем косвено или дори никакво отношение към селската тема. Но на мен ми се струва, че и героинята на първата творба, наша съвременничка, която продължава да се бори с психологическите поражения на бедното минало, превърнали се в траен комплекс, който й пречи да живее нормално, когато има всичките условия за това; и героят на втората творба, отдал всички физически и духовни сили на своята професия - всички те са разновидности на онзи тип душевност, която е създала българското село.
В най-значимите си творби Илия Богданов съумява не само да бъде добросъвестен свидетел на своето време, но и талантливо, с майсторство да предскаже опасностите от еднооката сила (по-опасна от сляпата) на човешката глупост и късогледство, която изправя света пред изпитания. В това отношение е създал забележителния разказ "Денят на циклопа". Тук замърсяването на природата, което вероятно е предшествано от замърсяването на човешката душевност, е показано така сполучливо, че ни се струва едва ли не единствено възможното художествено решение. За този разказ, отличен на международно равнище, писателят Георги Величков пише в лаконичните оценки на журито, че е "разказ с ясно изразен екологичен патос". Така е, но мен по-силно ме впечатлиха чудесно намереният образ на Чешита и финалът. Потресът се увеличава от факта, че в мирно българско селце в слънчев летен ден сред познатата до болка обстановка се появява чудовище, измъкнало се сякаш от кошмарните ни сънища. На този фон "Денят на циклопа" наподобява малка скъпоценност, изработката на която е изисквала голямо търпение и белетристично умение.
Много често и в този сборник също - писателят отвежда героите си в едно любимо село с хубавото име Росново, което вече трайно съществува върху картата на съвременната проза. Локализирането на героите, случките и нравствено-социалните сблъсъци в Росново е стремеж за конкретизиране на действителността, която е породила творбите. Да покажеш, че човешките съдби са такива, а не други, защото са свързани с определено място и време, винаги е било амбиция на добрата проза. Така Илия Богданов ни доказва, че умее по-трудните "прости" неща.
Със сборника разкази и новели "Спасяването на белия гълъб" авторът за пореден път затвърждава името си на значителен представител на съвременната българска проза.