10 Декември 2019вторник02:23 ч.

"Аз съм кашмирец, Кашмир е наш", пише на превръзката на главата на този човек, протестиращ срещу решението на Делхи да отнеме автономията на Джаму и Кашмир

Размирици

Опасна игра

Решението на Делхи да отнеме автономията на Кашмир вещае конфликти с Пакистан

/ брой: 164

автор:Елиана Иванова

visibility 773

"Слънцето никога не залязва над Британската империя" бе някога популярната фраза, описваща могъществото на Великобритания с нейните обширни колонии. Но естественият ход на историята се стреми към баланс и предаване на щафетата в световното господство. Така се стига до процесите на деколонизация и раждането на "Движението на необвързаните" през 50-те и 60-те години на XX век, които дават възможност на редица държави от Азия и Африка да извоюват своята независимост и да наченат пътя на своето самостоятелно развитие, борейки се за признание и равноправие в сложния свят на международните отношения. Краят на империалистическата епоха и в частност на империите неизбежно оставя след себе си дълбоки белези в новите държави. Общоприетото разбиране е, че бремето, оставено в наследство от империализма е отговорно, в голяма степен, за комплексните и продължаващи до днес локални конфликти в редица азиатски и африкански държави. Хонконг и Кашмир са сред последните примери, които приковаха световното политическо и медийно внимание.

Тенденцията е отговорността за локалните противоречия между доминионите да се прехвърля върху бившите империи и да се връщаме отново към формулата "бремето на белия човек". Все пак може да се допусне и хипотезата, че тези диспути не са резултат от колониалното наследство. В последните години се забелязват наченки на

възраждане на национализма

и религиозно-етническия елемент в редица страни по света. Индия не е изключение от тях. Предизборната кампания на Нарендра Моди бе изградена на религиозния национализъм с основни акценти върху хиндуизма и негативна пропаганда срещу съседа Пакистан. Обещанията на Моди за хомогенизиране на населението на страната, в този смисъл, не закъсняват. Непосредствен повод за разпалването на конфликта между Индия и Пакистан отново е регионът на Кашмир. На 5 август индийското правителство прокара президентски указ за отхвърляне на специалния статут на администрирания от Индия Кашмир. Министърът на вътрешните работи Амит Шах заяви в парламента, че президентът е подписал указ за премахване на член 370 от Конституцията, който дава специална автономия на хималайския регион с мнозинство от населението мюсюлмани. "Цялата конституция ще бъде приложима за щата Джаму и Кашмир", каза Шах на гръмките протести на опозиционните законодатели, които бяха против отмяната. Въпросният член 370 от Конституцията забранява на индийците извън щата да се заселват постоянно, да купуват земя, да се кандидатират за места в местната власт и да осигуряват образователни стипендии. Амит Шах каза още, че правителството има намерение да раздели най-северната територия на страната на две съюзни територии - Джаму и Кашмир, които ще имат законодателна власт, и Ладакх, който ще се управлява директно от централното правителство без собствен законодателен орган.

Регионалните партии в Джаму и Кашмир по-рано нарекоха опитите за отмяна на член 370 за

агресия срещу 7-те милиона души

живеещи в спорния регион. Законът датира от 1927 г., когато заповед на администрацията на тогавашното княжество Кашмир дава на субектите на щата изключителни наследствени права. Два месеца след като Индия печели независимост от британското управление през август 1947 г., Махараджа Хари Сингх, владетелят на Джаму и Кашмир, подписва Договор за присъединяване на областта към останалата част от Индия. По-нататъшните дискусии завършват със Споразумението от Делхи от 1952 г., президентска заповед, която разширява индийското гражданство до жителите на щата, но оставя привилегиите на махараджата непокътнати.

Кашмир е разделен между Индия и Пакистан и те претендират за региона в неговата цялост. Частта на администрираната от Индия територия е в състояние на бунт в продължение на три десетилетия, като десетки хиляди са загинали. Член 35А от конституцията на Индия разрешава на местния законодателен орган в Кашмир да определя постоянни жители на региона. 

Конфликтът е със средна интензивност и започва още в началото на създаването на държавите Индия и Пакистан през 1947 г. Основен проблем е

териториалният спор

за Кашмир, което предизвиква две войни през 1948 г. и 1965 г., последвани от трета през 1971 г., когато от Източен Пакистан се създава държавата Бангладеш. Допълнителен фактор в техните отношения става тестването на ядрени оръжия през 1998 година. През ХХI век сблъсъкът между двете регионални сили се ограничава в стрелби, нападения в пограничните райони и терористични акции, за които Индия и Пакистан взаимно се обвиняват. Разделянето на Британска Индия води до големи кръвопролитни стълкновения, в които, по официални данни, загиват около 1 милион души, и до масова миграция на населението - около 18 милиона души. Пакистан е образуван от територии, населени предимно с мюсюлмани, а Индия - с индуси. Разделението се извършва на основата на религиозно-етническия принцип. Кашмир първоначално е трябвало да остане независим, като впоследствие е заплануван референдум, който да определи към коя от двете нови държави да се присъедини областта. По това време близо 90% от населението на Кашмир е мюсюлманско. През октомври 1947 г. Пакистан решава да осъществи инвазия в Кашмир и да го присъедини към територията си. Хари Сингх обаче решава да се обърне към Индия за военна помощ в замяна на присъединяването на Кашмир към Индия. Така се стига до Първата Индо-пакистанска война. Важно е да уточним, че Китай също има териториални претенции към Кашмир. Войната е прекратена през януари 1949 г. с инициативата и посредничеството на ООН. Примирието предвижда изтегляне на войските на двете страни от Кашмир и провеждането на референдум под контрола на ООН. Поради опозицията на Индия референдумът не се провежда.

Индия присъединява териториите от Кашмир под името Джаму и Кашмир, Пакистан - териториите под името Азад Кашмир. След индийско-китайската война от 1962 г. част от областта Джаму и Кашмир попада под китайски контрол. Днес 45% от Кашмир е под контрола на Индия, 35% под контрола на Пакистан и 20% е под контрола на Китай.

С последните си действия от началото на август лидерът на Индия Нарендра Моди направи постъпки да интегрира изцяло областта в Индия и премахвайки член 370, на практика, се стимулира миграцията на хиндуистко население в областта. Страхувайки се от асимилация на Кашмир, Пакистан направи постъпки пред Съвета за сигурност на ООН и бе подкрепен от Китай. Китай подкрепя Пакистан като съюзник срещу Индия в региона на Южна Азия, докато САЩ и Русия отдават предпочитанията си на Индия. Напрежението между двете ядрени държави ескалира, като дори се чуха заплахи за употреба на ядрено оръжие за разрешаване на конфликта. 

Вниманието на големите сили

е тревожно съсредоточено в региона, като до ядрена война едва ли ще се стигне. Засегнати ще бъдат твърде важни интереси. Най-логичният изход от конфликта би бил взаимен компромис и с посредничеството на ООН и международната общност да бъде оргарнизиран замисленият референдум, с който да се реши статутът на Кашмир. Негативна последица от глобализацията е връщането на националистическите елементи като водещи в политиката на редица държави. И опирайки се на етно-религиозните противоречия, различни играчи и фактори решават съдбата на хиляди хора. Конфликтът в Кашмир продължава да взема човешки жертви. В момента състоянието на двустранните отношения между Индия и Пакистан е изключително тежко. Прекъснати са важни транспортни, търговски и икономически връзки. Телекомуникациите и интернет връзката в района на Кашмир бяха прекъснати от индийските власти, което доведе до още по-силните апели на Исламабад за спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН.

Жълт код за мъгла за 13 области на 10 декември

автор:Дума

visibility 67

12% от младите признават, че са продали гласа си

автор:Дума

visibility 46

/ брой: 237

1/5 от икономиката е в сивия сектор, смята синдикат

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 237

БАБХ пропуснала 7 предупреждения за салмонела

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 237

Еврокомисар иска разхлабване на правилата за бюджетния дефицит

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 237

В МФ и НАП денонощно мислели мерки срещу сивите обороти

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 237

Четвърти сме в Европа по разходи за храна

автор:Дума

visibility 141

Нормандската четворка се събра в Париж

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 237

Вулкан изригна в Нова Зеландия

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 237

Турция върна на Франция джихадисти

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 237

Кратки новини

автор:Дума

visibility 50

/ брой: 237

Ампутацията на "Под игото"

автор:Велислава Дърева

visibility 98

/ брой: 237

Срам е да облагаме книгите с най-високия ДДС в Европа

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 237

Датата

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 237

Чудото Стоянка Мутафова

автор:Надежда Ушева

visibility 279

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ