Омразата на дилетантите

Чрез интернет враждебната реч попадала в медиите, заключиха неотдавна експерти. Във форумите хората се изразявали анонимно и никой не носел наказателна отговорност за обидните квалификации по нечий адрес. За да могат по-лесно да идентифицират понятието език на омразата, журналистите трябвало да се обединят около единното му тълкуване. Речта на омразата обаче включвала и понятието "създаване на атмосфера на нетолерантност и на вражда".
С опитите за определения дотук. Какво друго, ако не език на омразата, е вчерашното изказване на премиера: "Просто не са ми приятни да ги гледам, затова няма да отида да им го кажа в парламента"? Казаното се отнася за народните представители в парламентарната ни република.
В името на РБългария депутатите полагат клетва и декларират волята си да спазват Конституцията и законите. Тази клетва има не само морален, нравствен и политически характер. От нея произтичат задължения - във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. Същата клетва полагат президентът, вицепрезидентът и министър-председателят с целия си кабинет при встъпване в длъжност. Клетвата не е пожелателен акт, а задължение.
Какво означава някаква си клетва по чл.76, ал.2 от Конституцията, когато дефицитите са повече от добродетелите? Синоними на думата клетва са обещание, оброк, обет, честна дума, уверение, но и проклятие, проклинане, заклинание, анатема...
Положилият святата някога клетва премиерски език не прониква в медиите през интернет, той не е анонимен, а крайно персонифициран. Той става норма не само за онези, които са пуснали правилната бюлетина, а за обществото. Този език всекидневно вече две години сее омраза, а медийният му "достъп" е неограничен.
В началото на мандата се възприемаше като причудливост, по-късно като мачизъм, а все повече не просто като недостатъчна изтънченост, а като лошо възпитание. Време е да признаем, че става дума именно за враждебна реч, която всеки ден трови българското общество. За злостен език, който бързо усвояват онези, които искат да се харесат на приносителя му. Мнозина от министрите не се свенят вече да разговарят като каруцари с представителите на медиите, защото смятат, че и на тях са им длъжни. Длъжни да отразяват всяка откровена глупост и недомислица, да тиражират всекидневните управленски скудоумия и да "облъчват" с показната безпросветност изтерзания от безкраен преход българин.
И тази омраза не е просто театър, както дълго подозирахме, тя е същностна. Не само към опонента, различния, несъгласния, а и към съседа. От месеци ни се внушава, че сме цъфнали и завързали в кризата, докато съседите се срутват и банкрутират, при тях цари хаос, лее се кръв.
Подтекстът е ясен, но текстът е отвратителен. Враждебната реч заля България не анонимно, а институционално. Време е да се обединим около единното тълкуване на агресивната глупост, а не да се подхилкваме!