Омразата

Мартин Карбовски

Тя дойде с хората, които казваха "не на омразата". Хората, които говореха как "хейтърите" са лоши. 

Как трябва да прегърнем всеки афганистанец-бежанец. Как трябва да обичаме животните и природата. Как различните и различното мнение е супер важно и не трябва да се мрази.

Същите тези хора, днес ни насъскват да се мразим. Заради веганството, което едва ли е повод за разговор. Освен когато не ти го натрапват за Правилно. 

Заради паметници, които не забелязвахме - улисани в грижи. Освен когато се появяват чукове.

Заради Русия, която трябва да обичаме по принцип, без да се забравяме в тая обич. Освен когато трябва да убием Русия - и това стана задължително по медии и мрежи, задължително като гражданска позиция.

Всяко нещо наоколо става повод за омраза, когато го натрапвате. Мразим тая улица, заради човека на когато е кръстена. Но тя е кръстена така от нашите дедовци.

Мразим националното знаме, трябва да го ребрандираме. Но това е знаме, което е на 150 години, някой е умрял за него и това е дядо ти. 

Полудяхте ли от омраза?

На български градски сленг да говориш с омраза за някого звучи така: "да го нахраниш". 

Храни ли ви омразата - не знам. Професия ли е омразата - как е възможно. Но насъскването един срещу друг българин продължава. 

Българинът е просто момче. Иначе би се запитал - какво ми носи омразата?

Омразата носи война. Това е отговорът.

Носи разруха. Носи разговор, който не е разговор. Омразата е брадва, с която някой разбива входната ни обща врата.

Омразата е национална, инфантилна, туземна обща глупост. Донесена тук от хора, които ни казват, че дори плъховете и хлебарките трябва да бъдат обичани. Че вълците ядат зеле. Че няма държавна граница. Че знамето трябва да е на ротационен принцип с други знамена.

Изпепеляваща, сочна, отровна, болестотворна омраза седи днес между нас - и гнои. Не беше така дори през 1990-та.

Разпадат се приятелства, бизнеси, деца застават срещу родители. Омразата струи като мрак, някой храни с ръцете си мрака, виждам го как мечтае да падне здрач.

А българинът е просто момче. Връзва се на тая игра на омрази, все едно това ще го нахрани. Защо бе, българче, осъзнай се, спри се, не го яж това.

Отровени сме от омраза. 

А не беше така дори през 1990-та, когато имаше повод за това.

Тогава не помните какво беше? Имаше надежда.

Сега каква ви е надеждата?

Надежда да бутнете паметник? Надежда да убиете сто руснака със собствени ръце?

Надежда за война? Надежда за веганство, за плява, за шарени знамена, за нов обществен строй, наложен ни от идеално колабориращи фашизъм и мафия?

Слепи си сте?

Полудяхте, спастична лудост в умиращо тяло.

Осъзнайте се.

Lentata.com