Омраза в розово

Липса на въображение. Това е най-малкото, което може да се каже по повод на вчерашната акция с боядисването на статуите пред "Позитано" 20. Ако приемем, че цветните фигури от "В крак с времето" бяха някаква форма на изкуство и протест, носеха някакво сравнително разбираемо послание, било то и неприемливо от всички, така и не стана ясно какво точно целеше тайфата десебари. Боята като признак на безсилие и липса на оригиналност.
Розово и лилаво. Банално дежа вю. Дейвид Черни е актуален, защото е различен. В България обичаме да подражаваме на всекиго, но не и на себе си. В България обичаме и да отричаме, най-вече миналото. Понякога и настоящето. Ботев беше написал "силно да любят и мразят". Протестъри като вчерашните само мразят. По-лошото е, че се опитват да увлекат и други в огъня на собственото си его и неприязън към порядките и закона.
Протестите срещу правителството все повече замират. Ежедневните акции и пърформанси умориха зрителя пред малкия екран. Десетина реформатори и тъжни идеалисти останаха самотни в Софийския университет. Блокирането на столични булеварди отегчи, че даже възмути софиянци. Дори Генов го осъзна. В отчаян вик за внимание той реши да използва нещо вече изпитано - боя върху статуи, розова при това. За да е сигурен, че няма да остане необезпокояван, реши да го направи точно пред централата на БСП. Предвид всекидневните шествия пред "Позитано", няма как протестърите да не са очаквали да си цапотят, без никой да ги забележи, без да се намеси охрана или дори полиция. А драматичното "арестуваха ни" без подробности за случката, бе отчаян и егоистично-нарцистичен призив виртуалното "море" от протестиращи да се излее в подкрепа на един блогър.
Обругаването на скулптури не е признак на висока култура. Безразборните драсканици със спрей не носят послание. Но говорят за липса на възпитание. И за елементарни познания за историята. Защото, уважаеми протестиращи, БКП е минало. Но нацизмът - едва ли. Особено предвид етническото напрежение през последните дни. А фигурите на "Позитано" са посветени на антифашистката съпротива. Монументът е там, преди да има БСП, ДСБ, Реформаторски блок и др.
Нима е по-добре да продължаваме да живеем с комплексите от миналото, вместо да градим нещо хубаво и позитивно за в бъдеще? Казват, че който не се учи от историята, е обречен да повтаря нейните грешки. Или да прави нови? Попитайте бояджиите. Когато излязат от ареста.