Охлюве-бохлюве, пусни рогове!

Много често по тротоара или на асфалта може да се види някой заблуден охлюв, който върти рогца в недоумение къде е пътят за дома. В такива случаи 12-годишната Гергана с тайното име Бай Гроздан внимателно ги вдига и ги премества в тревата. Милата малка госпожица има призвание да спасява всичко живо и е изключително грижовна към хора и животни. Но от древността човекът е оценил охлювите като храта и ги събира в природата. Днес обаче е познато и промишленото им производство в специални ферми. Това покрива три важни цели - съхраняват се охлювите в природата, произвежда се храна, създава се поминък. Ето това да разгледаме днес.
Терминът Heliciculture, който означава отглеждане на охлюви в изкуствени условия или просто охлювъдство, отдавна е понятен за хиляди фермери по целия свят. За да се отговори на огромното търсене на охлюви, тъй като събирането им в природата е изключително трудно, навсякъде започна отглеждането на охлюви по изкуствен начин. Heliciculture оказва значителен принос за опазването на природата, тъй като при отглеждането на охлюви в изкуствени условия се изключва изтощаващото въздействие върху околната среда и се предотвратява намаляването на броя на охлювите в природата.
Друга причина за нарастващия интерес към изкуственото отглеждане на охлюви е и сегашното високо равнище на замърсяване на околната среда. Само в контролирани изкуствени условия може да се гарантира отглеждането на охлюви, които имат не само високи хранителни характеристики, но също така са предпазени от различни замърсители (тежки метали, пестициди и т.н.). Отглеждането на охлюви и на фона на кризата е предизвикано от появата на болестите шап и луда крава в страните от ЕС, което води до търсене на алтернативи на свинското месо и месото от едър рогат добитък. Много потребители си спомнят, страхувайки се от болестта луда крава, за екзотичните животни, чието месо е не само напълно годно за консумация, но дори се смята за деликатес: това е месото от змия, антилопа гну и щрауси. Дори у нас по едно време се появи по магазините месо от кенгуру. Охлювите, както жабешките бутчета и костенурките, вече отдавна не са екзотика, а консумацията на месо от охлюви несъмнено се увеличава.
Охлюви се отглеждат както в закрити помещения, така и на открито, ако климатичните условия позволяват това. В България климатът не само позволява, той е изключително благоприятен. Полетата за угояване на охлюви са разположени така, че да има оптимални удобства. По периметъра фермите са оградени и не позволяват бягства на охлювите. За защита срещу проникване на гризачи полетата допълнително се ограждат с метална мрежа. Охлювите се чувстват добре и се размножават само при определено ниво на влажност на въздуха и почвата, в технологията за отглеждане на охлюви се използва капкова напоителна система.
Твърдите растителни храни са в основното меню на охлюва. Храненето продължава през цялото време, докато те са активни (приблизително от края на април до октомври). В хранителния режим на охлювите се включват специални смески, а също така и обичайната храна (рапица, слънчоглед, листа от цвекло). Целият процес на отглеждане и преработка на охлюви е в строго съответствие с препоръките на Международния институт по охлювъдство. Технологията за отглеждане на охлюви е проста и чиста, а месото им е много ценно и полезно.
Отглеждането на охлюви осигурява приличен живот. Това твърди професор Джовани Авания, заместник-кмет на италианската община Кераско, която се намира в северозападната част на страната. В Кераско е Международният институт за промишлено отглеждане на охлюви, създаване на ферми и пласиране на продукцията. От 38 години професорът изследва проблемите в бранша. Смятан е за един от най-опитните специалисти в този тънък занаят. В началото на тази година той бе във Варна в състава на делегация по повод побратимяването на община Аксаково с Кераско. Авания изнесе лекция пред фермери и специалисти от областта за особеностите при промишленото отглеждане на охлюви. Неговият опит обаче е полезен за по-широк кръг производители от цялата страна. Струва си да обърнем внимание на някои основни съвети.
Какво всъщност означава малка ферма за отглеждане на охлюви? Необходими са десетина декара селскостопанска земя. Тя се засява с точно определени треви, които фермерите наричат салата. Пускат се охлювите и развъждането започва. Най-добре е всички, които смятат да изградят ферми, да ги заредят с така наречения промишлен охлюв, който е доказал предимствата си във всички страни от ЕС.
Първоначалната инвестиция не е непосилна при едно нормално кредитиране. Изграждането на съоръженията и зареждането с охлюви ще струва на собствениците около 25 хиляди евро. За мнозина инвестицията може да се окаже твърде голяма, но фермата започва да се изплаща още след края на втората година, което е много кратък срок в сравнение с много други селскостопански производства, да не говорим за купуването на скъпи машини.
Така наречената салата трябва да се дъждува с по един литър вода на денонощие, разбира се, ако не вали. Любопитно е колко тона охлюви могат да се произведат годишно от ферма с площ десет декара. Практиката показва, че средно се произвеждат около 10 тона при спазването на технологичните изисквания при отглеждането. Но има и фермери, които често надминават това количество, защото с годините са придобили опит и умение. А колко ли броя охлюви приблизително има в десет тона продукция? И това е пресмятано в института. Около 1 200 000. Важен е въпросът на каква цена се изкупуват охлювите в страните от Европейския съюз. Цените са различни. Те зависят от пазара, от годишното производство и, разбира се, от разходите. Според проф. Авания има гаранция, че българските производители ще успеят да продадат продукцията си в страни от ЕС. След подписването на договор институтът в Кераско гарантира на производителите от страните от общността, че ще изкупи охлювите, които са произвели.
През последните години средната цена за килограм охлюви на едро е между 3,5 и 5 евро в зависимост от големината на охлювите и породата. Това означава, че от ферма с площ от 10 декара могат годишно да се получат около 40 хиляди евро, което е добра сума. Но нека погледнем колко са годишните разходи за издръжката и обслужването на фермата. Около 80 процента от разходите са за наемането и осигуряването на работници. В случая, колкото и странно да звучи, не става въпрос за точен брой работници. За обслужването на фермата годишно са необходими 200 работни дни. Колко работници ще наеме собственикът, зависи единствено от него. Обслужването на фермата е напълно по силите на един квалифициран работник, но той не трябва да се занимава с нищо друго.
В Италия има около 800 малки и средни ферми. Общият им брой в страните от ЕС е около пет хиляди. В момента в България не се знае точният брой. Някои от нашите фермери са посетили института в Кераско. Според професора българските охлювъди са все още объркани. За да успеят, трябва да внедрят разработените печеливши технологии на развъждането и да се съобразяват с изискванията на пазара в общността.
Поне 15 години може да се експлоатира една ферма без допълнителни вложения. При добро стопанисване тя ще носи стабилни доходи на собственика си. Най-много охлюви в света изкупуват фирми в Италия, Франция, Германия, САЩ, Канада и Япония. В специализираните ресторанти цената на една порция е много висока. Дали може да се издържа българско семейство от отглеждането на охлюви? Отглеждането на охлюви ще осигури на хиляди българи приличен живот, категорично заключава италианският експерт.