Акценти
Ох, на мама детето...
Младите българи напускат средно на около 30 години дома на своите родители
/ брой: 60
Помните чаровния рекламен агент Бари от култовия филм "Как да разкараш гаджето си за 10 дни", нали? Героят на Матю Маккхонъки живее с родителите си, откакто се помни. Той прави всичко възможно, за да отложи началото на самостоятелния си живот и да намери свой дом. Оказва се, че и българският мъж е сред най-страхливите си връстници в ЕС да напусне мама. Последното изследване на европейската статистическа агенция Евростат показва, че младите българи напускат средно на около 30 години семейното гнездо.
Е, не само младите нашенци предпочитат мама и тате да ги дундуркат, колкото може по-дълго. Преди нас обаче са само хърватите, които остават в дома на родителите до 33,4 години. Следват словаците и гърците. Финландците, шведите и датчаните го правят на средна възраст между 21 и 22 години. Общо за ЕС този показател е 26,4 години.
Най-голяма разлика между средната възраст, на която младите мъже и жени са се отделяли от домакинството на родителите си сред страните от ЕС е отчетена в Румъния - 29,9 г. за мъжете и 25,4 г. за жените. Следва България, в която средната възраст на силния пол от тази категория е била 32,3 г., а при дамите - 28,2 г.
През 60-те години на миналия век двойно повече млади хора са живели отделно със съпруг или партньор или около 62 на сто, което е голям дял в сравнение с днешните под 32 на сто. През 1960 г. само 20 процента от хората на възраст от 18 до 34 години са живели с родителите си.
Освен очевидните причини от финансов характер, много от тях са психологически. Все повече млади хора живеят с родителите си, защото много от тях не са семейни. По отношение на факта, че днес преобладават извънбрачните съюзи, съжителството не е станало заместител на брака. С други думи, не само младите хора са по-малко склонни да се женят, но все по-голям брой от тях са без партньор или съпруг.
Мнозина биха заключили, че млади хора, които имат финансови възможности, но нямат партньор, все пак решават да живеят самостоятелно или че трябва да живеят със съквартирант, ако не могат да финансират жилище сами.
Въпреки това в днешно време младите хора се разбират по-добре с родителите си, отколкото беше в миналото. Може да звучи невероятно, но редица изследвания го доказват.
Предполага се, че положителното чувство между поколенията е резултат от честите взаимодействия между деца и родители и взаимната подкрепа в малките възходи и падения на ежедневието. Повече от половината от хората на възраст от 18 до 29 години, както и повече от половината майки и бащи контактуват помежду си всеки ден или почти всеки ден.
Очакват заплата над 4000 лв.
Мнозинството от работещите млади хора у нас на възраст мeждy 18 и 35 години очакват в близката една година възнаграждение от 4000 лв. Това показват данните от проучване на онлайн платформата JTN относно нагласите на младите българи за бъдещето им в професионален план.
От проучването става ясно, че сега младите българи ценят труда си доста по-високо в сравнение със ситуацията преди няколко години. Така например днес стартовата месечна заплата от 1000 лева се възприема от мнозинството като твърде ниска.
Междувременно повечето от анкетираните посочват, че желаят в близката една година месечното им възнаграждение да достигне малко над 4000 лева, след всички данъци и удръжки. Очакванията на жените по отношение на заплащането са с 14% до 36% по-ниски от тези на мъжете.
Като най-важен фактор за комфорт на работното място младите хора посочват адекватната заплата - 68%. След това като фактори се нареждат приятната и приятелска работна среда - 45%, осигуряването на добър баланс между работа и личен живот - 43%, както и гъвкавото работно време - 41%.
Общо 43% от запитаните в проучването заявяват, че планират да започнат собствен бизнес, като мотивите за това са, че подобно нещо е по-перспективно, отколкото да работиш за някой друг. 26% пък твърдят, че предпочитат да си изкарват парите като инфлуенсъри.
70 на сто от младите хора на възраст 18-35 г. очакват, че работодателите и държавата трябва да се разберат за работещи начини за постигане на адекватно заплащане. 85% обаче не чувстват, че могат да разчитат на държавата за сигурност при загуба на трудоспособност или за пенсия.
Най-сериозните очаквания към държавата са за постигане на икономически растеж и добро качество на живот в страната. Хората под 35 години са видимо по-готови да поемат лично отговорност и да се нагърбват със задачи извън тясно личния си интерес.
Огромното мнозинство - 92% виждат следващите си 5 години в България. В днешно време немалко работодатели предлагат различни варианти за живот в друга държава, работа от различни държави в различен момент. Оттам идва и все по-осъзнатата борба за лично утвърждаване чрез по-добро образование, повече работа и активно развиване на кариерата.
Прави впечатление, че запитаните до 35 годишна възраст са много по-склонни да разчитат на собствени сили - 79% казват, че сами носят отговорност за успешното си развитие в кариерата, а 51% посочват, че са готови да жертват от личното си време за професионалната си реализация. Две трети от анкетираните не считат, че образованието гарантира намиране на добра работа в България.
На второ място сме в ЕС по бедни младежи
България е на второ място в ЕС по бедни младежи - 19%. Класацията се оглавява от Румъния - 25,4 на сто. В Гърция младите хора, които търпят лишения и недоимък са 14,9 на сто. Подобен проблем имат под 3 на сто от младежите в 12 страни от ЕС - Словения, Австрия, Люксембург, Хърватия, Полша, Чехия, Нидерландия, Естония, Малта, Кипър, Финландия и Швеция.
В България равнището на тежки материални и социални лишения през последните години е било 18,6 на сто за младите хора от 19 до 29 години, докато за цялото население е било 18,7 на сто.
Процентът на риск от бедност и социално изключване е по-висок сред младежите
Общото ниво на риск от бедност или социално изключване сред младите хора е 24,5 на сто, което е с 2,9 процентни пункта над този дял за цялото население на ЕС -21,6 на сто.
Нивото на риск от бедност сред младежите - 19,3% пък е с 2,8 процентни пункта по-високо в сравнение със съответния дял от общото население.
147 100 млади българи не работят и не учат, показват данните на НСИ за заетостта за четвъртото тримесечие на 2023 г. 182 858 от тях не попадат обаче в групата на бедните.
Измеренията на бедността за тях е от значение най-вече за тяхната способност да се върнат към образование и заетост – и двете изискват възможност за инвестиране на средства, което често не е във възможностите на бедните домакинства. Докато при бедните обаче нуждата от подкрепа, включително и финансова е ключова за активирането им, то за небедните пречките очевидно са различни - семейни грижи, алтернативен източник на доходи и др., смятат те. Затова и мерките към тях не биха имали успех, ако не отчитат тези особености.