Огнището

Дано още дълго Бог е българин и ни обича!

Дано лекарите и сестрите ни, все едно на каква възраст са, още дълго да имат сили и да спасяват болните българи!

Защото пламна ново огнище на зараза от КОВИД-19. Само огнище е, самоуспокояват се мнозина. Ала с колко души живее всеки заразен? Колко приятели и роднини има, къде живеят те, къде са пътували, къде и срещу кого са кихнали? Каква е вероятността от появата на още огнища? А ако е вярно, че болни жени са ходили на работа? Защото страхът от безработицата и перспективата за гладуване на стари родители и на деца са в състояние да принудят всекиго да се тътри до последния си дъх на работа. И да се бори да я задържи с всички сили, дори с цената на здравето си. 

Не, няма да река: "Аз казах ли ви?". Защото е рано за равносметка. Очевидно много рано е за успокоение и отпускане. Рано е и за похвали, защото всъщност се оказа, че България не е сред първенците по сигурност и защита на хората от коронавируса. Единствената ни утеха е, че САЩ и Румъния са с 9-10 места по-зле! Не е стабилна здравната ни система, а и очевидно степента на готовност и реакция на здравеопазването не са на очакваното от съвремието ниво. 

И как здравопазването ни да е на ниво, след като у нас близо 80-годишни лекари са принудени да се върнат на работа, за да помагат на колегите си? Как да е на ниво, щом някои от тези лекари, борейки се за живота на болните, умират на работното си място от КОВИД-19? И как системата да буди доверие, след като се крепи единствено на добрата воля на медиците? 

Превърнаха цялата система в голямо търговско дружество. От нея се очаква да трупа печалба. От пари. Не печалба от здравето на нацията. Най-болната, най-бедната, но и най-доплащащата за медицински услуги и лекарства нация на Стария континент. И вината за това далеч не е в лекарите и сестрите. Нито в болните. 

Досега България преминава през пандемията някак на магия. Първо бяха истински навременните ограничителни мерки, а с тях ръка за ръка и ентусиазмът на медиците. Освен това, ако и щамът, който минава през страната, е с попрекършени крилца, късметът е на наша страна. Но само с късмет и аура очевидно държава не се управлява. Късметът е колело, на което днес си отгоре, а утре - отдолу. Навярно и затова по онези 130 критерия на цялостните действия на правителството България не е оценена според желанията и очакванията на нашия кабинет. 

Затова днес е време българските власти да чуват повече експертите си медици и да не стоят зад паравана "Европа това иска/очаква от нас". А да погледнат какви са нуждите на няма и седем милиона български граждани. Безспорно, всяка строга мярка ще предизвика недоволство. Но отпускането й заради предстоящи избори не е добър аргумент. Защото огнищата на епидемия, дори малки и тлеещи, могат да предизвикват опустошителни огнени стихии.