Огнената Марина върти шиша - ще ни пече

Деси Велева

Слон и мишка вървели през пустинята. Страшна жега, слънцето пече като лудо, няма къде да се скрият... По едно време мишката казала:
- Слоне, дай да ти мина отляво, за да се скрия малко в сянката ти, а после, ако искаш ще се сменим...

Дойдат ли горещниците, всички се чувстваме като слона - опитваме да се опазим от жегата в сянката на някоя мравка, но почти без никаква полза.
Средата на юли не случайно е белязана от тридневен период, наречен горещници. По температурите през тези дни се гадае каква ще бъде зимата. Поне така сочат народните поверия. Метеоролозите пък са на мнение, че средно на три години най-топлите дни на годината се местят в друг период. Едно е сигурно - това лято горещниците съвпадат точно с най-жаркото време на сезона.
Повече от една седмица 40-градусови жеги ни подготвят за идването на Чурлига (15-и), Пърлига (16-и) и Огнена Марина (17-и). Всеки ден от горещниците е наречен от народа с различно име, който ги почита като празници на огъня.

Забрани и поверия

Не едно и две са вярванията, които се свързват с топлите дни. Първо идват забраните - в миналото предците ни не са ходели на нивите си, не са жънали, вършели, косили и копали. Почитали са горещниците като не са впрягали колите, а жените не са прали, мили, месили хлябове. Забранено е било да се подхваща и домашна работа. Нарушаването на тези забрани се е смятало, че ще донесе пожари на полето или в домовете.
Дали в миналото са почитали слепешком традициите или просто са използвали вярванията, за да си починат, не можем да отгатнем. В днешно време много бихме се радвали да оставим всякаква работа в жарките дни, но климатиците, уви, сериозно осуетяват подобни суеверни намерения.
Народните вярвания съвсем не приключват до тридневната почивка. Те повеляват през първия ден на горещниците огънят в огнището да се угаси. Чак на третия след специален обред се пали млад, жив огън, от който всеки взема пламък и подновява жарта в своя дом.

Коя е светицата, кой е нейният празник

Света Марина се почита на третия ден от Горещниците. Светицата е живяла през III век и е дъщеря на езически жрец. Преследвана е заради християнската си вяра, като едва на 16 години е изправена пред съд. Смята се, че при изтезанията, на които е била подложена, раните й са горени с огън. Затова и в деня на нейния празник се запалва живия огън. Марина е наричана Огнена и Опалена.
Въпреки че горещниците са с езически произход и са свързани с култа към огъня, в рамките на същите три дни православната църква отбелязва паметта на няколко християнски светци - св. равноапостолен велик княз Владимир и св. мъченици Кирик и Юлита, мъченица Юлия Девица.


 5 златни правила

- Пийте повече течности - по 2-2,5 литра на ден, но съветът е да не са съвсем студени. Също така в минерална вода може да се изстиска малко лимон.

- Вземайте хладен, но не студен душ.

- Не пийте алкохол. Позволени са само хладка бира или бяло вино и то във вечерните часове.

- Не яжте тлъсто месо и мазни ястия. Постното е най-подходящо, както и киселото мляко.

-  Избягвайте обществения транспорт - повечето пострадали от жегите припадат в  автобуси, тролеи или трамваи.

Сяошу и Дашу

В Китай също си имат горещници и то не кога да е, а в същия период като у нас. Горещниците там продължават почти месец и са разделени на малки и големи. За разлика от България обаче, те често са съпроводени от проливни дъждове, което прави жегите непоносими. За да ги преборят, китайците са много по-изобретателни от българите в съветите за пазене на здравето и особено в рецептите за здравословно хранене.
В източната страна е препоръчително да се пази добро настроение, като в същото време не се допускат силни емоции - както голямо веселие, така и стрес, достигащ до нервни разстройства. Умереността също е принципът, който се спазва при хранителния режим в жегите. Нито гладуване, нито преяждане помагат за справяне с неблагоприятните промени на климата. Колкото и нездравословно да звучи, пържените кълнове от соя са едно от припоръчваните блюда за топлия сезон в Китай. Задушено телешко с боб, динено-доматен сок, супа от зелен фасул и презряла тиквичка, каша от тиквичка и хризантеми са останалите характерни за онези географски ширини ястия.
Азиатците се осланят и на още един съвет както през горещия сезон, така и като правило за дълъг живот. Всеки ден сутрин те пият чаша охладена преварена вода. През този период те препоръчват освен вода, да се пият плодови сокове, вино и супа.

2010 година - най-жарката на земята

Миналата 2010 г. е била най-топлата година на земята, откакто има метеорологични наблюдения. А те се правят от 1880 г.
2010-а е била точно с 0,74 градуса по-топла от средните нива през периода 1951-1980 г. Данните сочат още, че от края на 70-те години планетата се нагрява с около 0,2 градуса на десетилетие.
Почти толкова гореща е била и 2005 г. Температурните показатели на двете години се отличават с по-малко от 0,001 градуса, което е пренебрежимо малко, показва информация на НАСА. Списъкът на най-топлите години се продължава от 1998, 2002, 2003, 2006 и 2007 г.
Български учени пък прогнозират, че за периода 2020-2050 г. температурата на въздуха у нас ще се повиши с цели 2 градуса. До 2100 г. те очакват увеличението да е с още 3-3,5 градуса. Предвижданията са и за засушаване и намаляване средно с около 10-15 на сто на валежите.