03 Септември 2025сряда13:22 ч.

Памет

Огнената легенда на Гърция

Пазя в сърцето си топлината и любовта на българския народ към моята музика, пише Микис Теодоракис в писмо до Софийската опера и балет

/ брой: 139

visibility 463

Това, което пазя особено в сърцето си, са топлината и любовта на българския народ към моята музика, пише гръцкият композитор Микис Теодоракис в писмо, изпратено на 27 юли 2020 г. до директора на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, след като трупата посвещава представлението си "Зорба гъркът" на 95-годишнината от неговото рождение. Спектакълът специално е изигран на 26 юли 2020 г.
"Бих искал да изпратя моята гореща благодарност на публиката, на музикантите, на членовете на хора, на солистите, на диригента и особено на хората, които поеха инициативата за този спектакъл и които отговарят за организацията. Винаги си спомням с голямо вълнение дните, които съм прекарал във вашата гостоприемна страна, десетките концерти и безкрайните часове, които бях с вашите прекрасни музиканти, подготвяйки моята опера "Електра", пише Теодоракис, който не присъства лично на представлението в София.
Днес (вчера - бел. ред.) се навършват 100 години от рождението на гръцкия композитор, чиято вероятно най-разпознаваема творба е сиртакито от филма "Зорба гъркът" (1964) на режисьора Михалис Какоянис, с Антъни Куин в главната роля.
Спектакълът "Зорба гъркът" по музика на Теодоракис се играе 30 години на сцената на Софийската опера и балет и е една от най-успешните продукции в историята й.

"Зорба гъркът"

Митът за Зорба винаги е смятан за символ на човешкия стремеж към свободата. За първи път историята е обезсмъртена в книгата "Живот и приключения на Алексис Зорбас" (1943) на гръцкия писател Никос Казандзакис, по която е прочутият филм на Какоянис. През 1988 г. е създадена балетната версия от Лорка Масине по музиката на Микис Теодоракис. 
Балетът "Зорба гъркът", чиято световна премиера е на 6 август 1988 г. на сцената на "Арена ди Верона", е мащабен спектакъл в две действия и 22 картини. Балетът има голям касов успех. Игран е в повече от 30 страни и е посетен от над три милиона зрители. "Зорба гъркът" става истинско културно събитие от момента на своята премиера. Събирал е дори 120 000 души публика наведнъж - на открития стадион в Рио де Жанейро.
В България балетът е поставен от Лорка Масине за първи път на 12 май 1995 г. и се играе на сцената на НДК. Спектакълът е сред най-успешните продукции на Софийската опера и балет. Балетната трупа на Софийската опера е поканена от Министерството на културата на Гърция да участва със "Зорба гъркът" в културната програма "2007 - Година на Казандзакис" - проект, осъществен по повод 50-годишнината от кончината на писателя Никос Казандзакис.

Музика и политика

Микис Теодоракис е роден на остров Хиос на 29 юли 1925 г. Увлечението по музиката започва в ранното му детство. Той се учи сам да пише първите си песни, без да има достъп до музикални инструменти. Първия си концерт изнася, когато е 17-годишен. През 1943 г. се записва да учи в Атинската консерватория. 
Теодоракис е изявен политически активист от младите си години. След като пристига в Атина, за да следва, той се присъединява към резервистите на Гръцката народна освободителна армия (ELAS), въоръженото крило на Народоосвободителния фронт (EAM) по време на гръцката съпротива срещу нацистката окупация през Втората световна война. През Гръцката гражданска война е арестуван, изпратен в изгнание на о. Икария, а после депортиран на о. Макронисос, където е подложен на мъчения.
През 1950 г. Микис Теодоракис успява да завърши Атинската консерватория, а от 1954 до 1959 г. учи в Парижката консерватория, където му преподават Оливие Месиен и Еужен Виго. В този период той композира много активно. За таланта на Микис Теодоракис започва да се говори още през 1959 г., когато неговият балет "Антигона" е поставен от хореографа Джон Кранко с участието на Марго Фонтейн и Рудолф Нуреев.
През 1959 г. композиторът се завръща в Гърция. Организира оркестър в Атина и Музикално дружество в Пирея. Отново се занимава с политическа дейност и става депутат от Обединената лява демократическа партия (1964-1967).

Композиторът е изпратен в затвора, 

а по-късно и в концентрационен лагер.
През април 1967 г., след военния преврат в Гърция, музиката му е забранена. Освободен е след активното застъпничество на световноизвестни културни дейци, сред които Дмитрий Шостакович, Ленард Бърнстейн, Артър Милър и др. От 1970 г. живее и работи във Франция, но и в изгнание продължава да се бори срещу режима в Гърция. 
През 1971 г. гръцкото правителство отказва да даде входна виза на живеещия в Париж Микис Теодоракис, който иска да присъства на погребението на носителя на Нобелова награда за литература през 1953 г. Георгиос Сеферис. Теодоракис пише през 1961 г. музикален албум по стихове на поета и е негов близък приятел. 
След падането на хунтата през юли 1974 г. Микис Теодоракис отново се завръща в Гърция.

Народен представител и министър

Микис Теодоракис дълго време е свързан с Гръцката комунистическа партия и е депутат през 80-те години на миналия век. През 1989 г. обаче се явява на изборите като независим кандидат с дясната "Нова демокрация" и става министър в правителството на Константинос Мицотакис, но подава оставка през март 1992 г.
Композиторът е активен участник в политическия живот на Гърция през последните десетилетия. Дори когато е на 85-годишна възраст, участва и организира стачки и протести.
На 2 февруари 2012 г. Микис Теодоракис заедно с Манолис Глезос и Йоргос Касиматис учредяват движението "Единна народна демократична съпротива".
През 2014 г. Микис Теодоракис не приема предложението на лидера на социалистическата партия ПАСОК Евангелос Венизелос за издигане на неговата кандидатура за президентския пост на страната на изборите през 2015 г. Въпреки крехкото си здраве, той продължава да се занимава с обществени въпроси и през януари 2019 г., когато е на 93 години, на митинг в Атина държи реч пред протестиращите.
Микис Теодоракис умира на 2 септември 2021 г. в Атина на 96-годишна възраст. Заради смъртта му в Гърция е обявен тридневен национален траур.
През 2022 г. Община Атина заедно с Гръцката федерация по лекоатлетика кръщават едно от най-значимите спортни събития в града - атинския полумаратон, на името на гръцкия композитор. През 2023 г. кметът на Атина Костас Бакоянис прави предложение парк в столицата да бъде кръстен на името на Микис Теодоракис и бъде поставен и негов бюст. Предложението е одобрено единодушно от градския съвет.


Над 1000 произведения 

Микис Теодоракис е автор е на над 1000 произведения от различни жанрове. Творбите му варират от музика за популярни гръцки песни, химни, камерни прелюдии и сонатини, симфонични произведения, балети и филмова музика. Негови песни са били изпълнявани от различни творци, сред които "Бийтълс", Шърли Беси и Едит Пиаф.
    - Теодоракис създава химна на Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона.
    - Автор е на над 20 книги и много стихотворения.
    - На 13 август 2004 г. на церемонията в Атина за откриването на 28-ите Летни олимпийски игри звучат традиционни гръцки танци, мелодии на Микис Теодоракис, както и песни, написани специално за спортния форум в гръцката столица.


Награди и отличия

През дългата си кариера Микис Теодоракис получава множество награди и отличия.
- През 1983 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на Казанлък".
- На 8 ноември 2000 г. става носител на наградата на фондация "Александър Онасис" за принос към обществото и за постижения в областта на изкуството и културата за 1999 г.
- На 4 ноември 2005 г. в Аахен, Германия, Микис Теодоракис получава музикална награда от Международния съвет за музика при ЮНЕСКО за 2005 г.
- На 26 март 2007 г. в Атина е награден с Ордена на почетния легион на Франция. Отличието е предоставено от името на френския президент Жак Ширак, според когото Микис Теодоракис е "националният композитор" на Гърция, превъплътил борбите на своя народ за свобода.
- През 2021 г. става носител на Големия кръст на Ордена на честта на Гърция.

БТА

МО на БСП настоява за зам.-кмет по сигурността в София

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 164

Смущенията на самолета на Урсула фон дер Лайен не са хибридни

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 164

Със 199 км/ч е карал Виктор Илиев, който се заби в автобус

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 164

Предупреждават за есенен КОВИД-19

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 164

Виетнам отбеляза 80 години независимост

автор:Таня Глухчева

visibility 140

/ брой: 164

Русия и Китай държат на суверенното равенство

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 164

Германски министър нахока Лайен

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 164

Накратко

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 164

Бесовете и външната политика

автор:Александър Симов

visibility 125

/ брой: 164

„Фронтова държава“ ли?

visibility 128

/ брой: 164

Пропуква ли се "стъкленият таван"?

автор:Аида Ованес

visibility 152

/ брой: 164

Присъдата "отказ от производство"

visibility 141

/ брой: 164

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ