Огнен валяк зашеметява и сломява турците

Има ли какво да се казва още за Балканската война сто години след това?
Все повече изминаващите години допринасят за задълбочаването на познанията за нея. Превъзнасяме до седмото небе превземането на Одрин, а Одрин и след войната си остава в Турция. Как и защо става така? Същото е и със Солун. Две национални катастрофи преживява България начело с Фердинанд. Поражението при Чаталджа на 4 ноември 1912 г. също е "работа" на царя. В тази налудничава операция загиват 17 500 български воини. Но за това повече се мълчи. Началникът на Щаба на армията ген. Иван Фичев е против, нищо не знае и началникът на артилерията ген. Пантелей Ценов, атаката не е осигурена с артилерия...
Срещу Фердинанд обаче никой не рита. Дори ген. Радко Димитриев, вероятно поласкан от "издигането" му като командващ обединените Първа и Втора армия за атаката на Чаталджа, поема вината, за да защити царя. И още колко недотам подробности чакат осветление...

Мобилизацията

Тя е обявена на 17 септември 1912 г. и се превръща в празник за българите. Всички ликуват, дори много патриоти се събират и вкупом се завръщат от Америка и други краища на света, за да се включат в редовете на армията. И докато за хората мобилизацията е като сватба, за ген. Иван Фичев, началникът на Щаба на армията, тя става ад, защото идват много повече от планираните и повиканите. И се явяват в казармите много по-бързо. Не достигат дрехи и пушки. Македоно-Одринското опълчение иска да бъде включено в армията, иска и качествени пушки. Майор Александър Протогеров не излиза от кабинета на министъра, чака оръжие.
"Няма здрав човек, който да не е нарамил пушка. Всички - млади и стари, бащи и деца, с песни и знамена се явяват в казармите, за да изпълнят своя дълг", пише френският кореспондент Людовик Надо.

Участници в доброволческата арменска рота

По план мобилизацията следва да се извърши за 17 дни, но до 10-ия тя приключва. Мобилизирани са над 500 000 души. За войната с Турция са развърнати три армии с десет пехотни дивизии, конна дивизия, конна бригада. В артилерията има 1109 оръдия. За командващ Първа армия е назначен ген. Васил Кутинчев, на Втора - ген. Никола Иванов, на Трета - ген. Радко Димитриев. Военен министър по време на подготовката и цялата война е ген. Никифоров.
И точно този не много известен и не много шумен военен министър няколко дни преди обявяването на мобилизацията събира в дома си в София инспекторите на артилерията, на инженерните войски, главния интендант и главния лекар, както и бъдещия помощник на главнокомандващия.

Въпросът е един - готови ли сме за воюване?

 С цифри доказват, че не достигат дрехи, въоръжение, медикаменти, инженерни материали... Не е голяма беда, в хода на войната ще бъдат решавани всички въпроси. Така се стига до парадокса да се вземат временно от сърбите тежки оръдия, което им дава основание сетне за още по-големи претенции.
 Ето още само един малък щрих от всекидневието, обусловило успехите. Точно по средата на мобилизацията, на 22 септември, началникът на щаба на 1-ва бригада от 1-ви пехотен Софийски полк майор Борис Дрангов в своя статия във в. "Мир" със заглавие "Привет на храбрите", призовава: "Обикнете искрено другарите си и като забравите себе си, всякога помагайте им...

Сам умри, но другаря си спаси!"

Такава е школата, посоката, истината!
Войната започва на 5 октомври с прочитането на височайша Заповед щ 15 по Действащата армия, наричана някъде и Манифест. В нея се казва: "След като се изчерпаха всичките мирни средства, за да се подобри, доколкото е възможно, животът на тези мъченици - наши братя по кръв и вяра, ние, верни изразители на народните тежнения, не можем да останем безучастни към воплите им и подпомогнати от нашия възлюбен народ, заповядваме на нашата храбра армия да премине границата и да встъпи в борба с вековния враг..." А Директива щ 1 заповядва военните действия да започнат в 7 часа сутринта.
Планът за войната предвижда Първа и Трета армия да нанесат решително поражение на турските войски на рубежа Одрин - Лозенград, те да бъдат притиснати към река Еркене и разгромени окончателно. Главният удар е в направлението Люлебургаз - Лозенград.
 Така започва тази най-народна война. От движение, без спиране, е освободен Мустафа паша (Свиленград), а първите главни сражения са при Гечкенли, Селиолу, Ескиполос, Петра, Ериклер. Имена, които като че ли се произнасят повече механично, без много замисляне - за подвига, за славата, за жертвите дори.
На 11 октомври Лозенград е овладян без бой, изплашените до смърт турци са избягали, изоставяйки цялата си артилерия. На 26 октомври е обсаден Одрин. От началото на войната са изминали само 20 дни, но вече е пределно ясно накъде накланят везните. Падне ли Одрин, пада и Турция. Спасението е да се печели време. И турците искат примирие, сключено за два месеца в село Адемкьой на 20 ноември. Турция търси траен мир.

Да се атакува или да се държи обсаден Одрин

Този спор не възниква, след като Одрин е обсаден. Решение се разработва още преди войната на много учения. Сега обаче трябва да се действа.
По време на примирието е съставена комисия за изработване на план за действие при Одрин. Началото на декември е. И при председателя на комисията ген. Никола Иванов, командващ Втора армия, в Свиленград на 9 декември пристигат на съвещание висши военни, сред които и артилерийският майор Дянков, командир на артилерийско отделение, пребивавал в Одрин като търговско аташе със задача да изучи отбраната на града.
След дълги и тежки тридневни спорове е взето решение Одрин да се превземе с атака. Независимо от легендите и твърденията, че крепостта е непревземаема.
На 1 март 1913 г. е разпоредено всичката тежка, полска (полева - б.а.) и обсадна артилерия от Първа, Трета и Четвърта армия да се изпрати в разпореждане на началника на Източния сектор ген. Георги Вазов, където е планирано да стане пробивът. Защото без артилерия Чаталджа показа последствията. Тя затова е предназначена - да проправя път на пехотата.

Часът на топовете и отзивите по света

Одрин пада рано сутринта на 13 март 1913 г. Артилерийската подготовка на атаката обаче започва два дни по-рано, на 11 март. Този ден особено сполучливо след промените е определен за Ден на артилерията. По всеобщо признание и на световни специалисти, и на обикновените войници, основната заслуга за превземането на Одрин е на артилерията.
"Ние, артилеристите, влагахме цялото си умение, за да можем с навременна и точна стрелба да облекчим настъплението на пехотата, да намалим загубите й до минимум и да повишим духа й", споделя командирът на 2-ра гаубична обсадна батарея.
 Огънят на българските артилеристи е така зашеметяващ, че само след десетминутна стрелба противникът е сломен. Повече от една четвърт от загубите на турците при падането на Одрин са от стрелбата на артилерията. Едва след войната, когато пристигат чуждестранните специалисти и анализатори, се оценяват и новостите, въведени и използвани от българите. Какво по-голямо доказателство за колективния начин на изучаване на обстановката и вземане на решение и организиране на взаимодействието е комисията при ген. Никола Иванов. В най-успешните години от подготовката на българската артилерия са използвани и доразвити приложените за пръв път в Балканската война методи и способи за използването й - съсредоточаване на артилерията на основното направление, продължителната артилерийска подготовка, съпровождащата (тогава придружаваща) артилерия, контрабатарейната стрелба, огневият валяк (днес огневи вал), подвижният и неподвижният заградителен огън. Какво друго, ако ли не щурмови групи и отряди, са групите за рязане на телените огради... Затуй Балканската война ще се изучава още и още, и още!!!