Официалното откриване на изложба в галерия "Структура" се отменя

Съвместен проект на София Грънчарова, Марта Джурина и Мария Налбантова представя столичната галерия "Структура" от 17 до 30 март, както ДУМА писа. Във връзка с настоящата пандемична ситуация откриването на "Чух трептене на крила през прозореца", което трябваше да се състои на 16 март, се отменя, съобщават домакините. Изложбата може да се разглежда от 17 до 30 март в обичайното работно време - от 12 до 19 ч., в арт салона на ул. "Кузман Шапкарев" 9.

Началото на проекта е по покана от Ина Кънчева към трите финалистки на Националната стипендия "С усилия към звездите" в област "Визуални изкуства" да създадат единна работа като група и съавтори, информират от галерията. Проектът "Чух трептене на крила през прозореца" е разговор през транзитните полета на съня. Аморфността на съня като метафора за спомените и паметта.

Разговорите между младите артисти започват в ситуация на пандемия и са повлияни от изолацията, в която реалността като че ли започва да променя очертанията си, появява се силно усещане за иреалност и размиване между будност и сън. Промяната поражда много въпроси и подсказва, че границите "помежду" се увеличават, реалността прелива в сън и сънят в реалност.

Изложбата представя цялостна инсталация, в която отделните авторски позиции се сливат в общ език. Споделеният процес и обменът на идеи създава кохерентна среда. Трите художнички - София Грънчарова, Марта Джурина и Мария Налбантова, започват разговори за състоянието на "сън" и го използват като инструмент за своите внушения. Те се придвижват в различни посоки и интерпретации.

Оксиморонът, закодиран в контрoлируемото заспиване с цел да се събудим и провокираме творческата си енергия, е запечатан в материала стъкло. Създадено от пясък, стъклото носи в себе си една вечна непостоянност. Неговата чупливост е асоциативно свързана с невъзможността да запомним всичко сънувано.

Спорадични фрагменти от спомени, сънища и техните интерпретации. Ако разкажем една история безброй много пъти, тя винаги ли остава същата? Как функционират спомените ни? Какво се появява в сънищата ни? Гравирани или лакирани стъкла, на които на пръв поглед не се прочита нищо. Текстовете и рисунките са там, но могат да се видят само когато се загледаме. В сянката са закодирани парчета от разказани текстове и сънища, абзаци от съновник и откъснати от контекста им светлинни рисунки.

Привидната празнота на пространството включва всеки, който се движи из него, дори чрез хвърлената сянка на тялото. Движението на зрителя се диктува от светлината и сянката. Изложбата създава пространство, в което аудиторията е поканена да открие една почти невидима материя, съществуваща в агрегатното състояние на полусън.

Изложбата се осъществява от фондация "Културни перспективи" в партньорство с галерия "Структура". Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Столичната община.