Очарованието, силата и безсмъртието на песента

"Четирийсет и осем часа в компанията на Едит Пиаф по своята емоционална наситеност са по-разтърсващи, отколкото една обиколка от Тур дьо Франс", заявява многократният шампион по колоездене Луи Жерарден, който през 50-те години на миналия век преживява кратка, но бурна връзка с певицата. 54 нейни писма до Тото бяха продадени преди няколко години на търг в аукционна къща "Кристи'с" за 67 000 евро. По повод 100-годишнината от рождението на гласовитото Врабче бе издадена специална колекция от 350 песни - повече от 20 часа музика, с класиките на Едит Пиаф, която може да се намери и на нашия пазар от "Орфей мюзик". А издателство "Ентусиаст" публикува у нас ново издание на биографичната книга на Симон Берто "Едит Пиаф".

Родена е на 19 декември 1915 г. с името Едит Джована Гасион в квартал Белвил в Париж. Майка й Анета Джована Мейар - берберка от алжирски произход, е улична певица. Баща й Луи-Алфонс Гасион е уличен акробат от Нормандия с изяви в театъра. В ранното си детство е живяла при едната, после при другата си баба. А на 14 години тръгва да обикаля Франция с баща си и за първи път пее пред публика. Постепенно започва самостоятелни изяви като улична певица в парижките предградия. Когато е на около 16 години, се влюбва в разносвача Луи Дюпон и на 17 години му ражда дъщеря. Но момиченцето заболява от менингит и умира едва на 2 годинки.
Луи Льопле, собственик на един от престижните нощни клубове - "Le Gerny", открива Пиаф през 1935 г. и й предлага сериозен ангажимент. Междувременно започва да я учи на основните принципи на сценично поведение и настоява тя да облече черна рокля, която след това става запазена марка на нейните концертни изяви. Дава й прозвището Момичето Врабче заради дребния й ръст - тя е едва 1.42 м. Публиката в клуба е отбрана и оценява подобаващо изкуството на Едит. Скоро тя записва две песни и популярността й започва да расте. През 1936 г. Льопле е убит от гангстери, а малката певица наема Реймон Асо да менажира певческата й кариера. Той променя името й на Едит Пиаф.
През 1940 г. Едит получава роля в пиесата "Le Bel Indifferent" на Жан Кокто. Започва да се сприятелява с изтъкнати личности - артисти, поети. Сама пише текстовете за много от песните си и сътрудничи с композитори върху мелодиите. През 1944 г. открива Ив Монтан в Париж. Включва го в представленията си и му става ментор и любовница. За по-малко от година се превръща в една от най-известните певици във Франция. Когато Монтан става известен почти колкото нея, тя прекратява връзката си с него.
След войната Едит прави турнета в Европа, САЩ и Южна Америка. Пиаф помага и за кариерата на Шарл Азнавур в началото на 50-те години на ХХ век, когато го взема на турне във Франция и САЩ, и записва някои от неговите песни. След възторжен отзив от виден нюйоркски критик нейната популярност в САЩ започва да расте и тя многократно е канена в Шоуто на Ед Съливан, както и в Карнеги хол. Една от най-известните й песни - "La vie en rose", е написана през 1945 г. През 1998 г. е удостоена с място в Залата на славата на "Грами".
Известната концертна зала (мюзикхол) "Олимпия" на Бруно Кокатрикс е мястото, където Пиаф се прославя най-много. Изнася няколко спектакъла на престижната сцена между януари 1955 и октомври 1962 г. Откъси от 5 нейни концерта там са издадени на грамофонни плочи. На тази сцена представя за първи път песента "Non, je ne regrette rien". През април 1963 г. записва последната си песен "L'homme de Berlin".
Сред множеството мимолетни или по-сериозни връзки и бракове на известната певица (приписват й романи с Ив Монтан, Жилбер Беко, Шарл Азнавур, Жорж Мустаки и др.) има една, която оставя дълбока и неизлечима диря в сърцето й. По нейни признания най-голямата й любов е много популярният по онова време талантлив боксьор Марсел Сердан. Техният бурен любовен роман е предмет на много писания и дори на филм. За съжаление съдбата не е благосклонна към тази "забранена" любов (Марсел има съпруга и три деца). Прибирайки се при любимата си след боксови мачове в Европа, тогава Едит е в САЩ, Марсел Сердан загива в самолетна катастрофа.
Последната си, може би напълно платонична любов Едит Пиаф среща в болничната стая, когато вече е почти съсипана от рак на черния дроб. 26-годишният фризьор от заможно гръцко семейство Теофанис Ламбукас се опитва да сподели болката й, като я посещава в болницата и прекарва с нея дълги часове в сърдечни разговори. Тео мечтае за певческа кариера и Едит започва да работи с него. Дава му псевдонима Сагапо ("Обичам те" на гръцки) и дори излиза на сцената в дует с него. Тяхната песен "За какво е любовта?" очарова публиката. Двамата се женят през 1962 г.
Едит Пиаф умира на 47 години във вилата си на Френската Ривиера на 11 октомври 1963 г. Казват, че последните й думи са: "Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си." Тялото й е положено в гробището Пер Лашез в Париж, до дъщеря й Марсел. Погребалното шествие привлича десетки хиляди опечалени по улиците на Париж. Твърди се, че церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклонници. Тео умира през 1970 г. в автомобилна катастрофа. Погребан е в Пер Лашез, в гроба на Едит Пиаф и нейната дъщеря Марсел.


Тя каза...

Аз не пея за всички - аз пея за всеки.
х х х
Искам да накарам хората да плачат, дори когато не разбират думите ми.
х х х
Пеенето е начин да избягаш. Това е друг свят. Аз вече не съм на земята.
х х х
За любовта се плаща с горчиви сълзи.
х х х
Ако един мъж има красиви ръце, наистина красиви, той не може да бъде грозен отвътре. Ръцете не лъжат като лицето.


Франк Синатра - певец, актьор, чаровен изкусител, осъществил четири брака с прекрасни дами, баща на три деца, е мъж със забележителна кариера, продължила успешно цели 60 години

Лейди Гага, Селин Дион, Зак Браун, Хари Коник-младши, Гарт Брукс, Тони Бенет, Кари Ъндърууд, Алиша Кийс, Джон Леджънд, Адам Ливайн, Ъшър и много други изпълнители участваха в концерта в памет на Франк Синатра на 2 декември в Лас Вегас, организиран от американската Национална звукозаписна академия. "През цялата си кариера, ако съм направил нещо, то е било да обръщам внимание на всяка нота и на всяка дума, която пея", признава носителят на "Оскар" и 13 "Грами". Той е смятан, заедно с Елвис Пресли, за един от най-великите изпълнители на ХХ век, оставили трайна следа в музиката. По повод годишнината у нас се организират множество концерти. Издателство "РИВА" публикува биографичната книга "Животът на Синатра" от Антъни Съмърс и Робин Суон.

Франсис Албърт Синатра, американски актьор и певец от италиански произход, е роден на 12 декември 1915 г. в Хоубоукън, САЩ. Той е единственото дете на италианските имигранти Натали Дела и Антонио Мартино Синатра. Известен е с прозвищата Гласът и Старите сини очи. Като певец Синатра дебютира през 1937 г. и записва първата си плоча в Балтимор. Има възможност да работи с първокласни оркестри и аранжори - Хари Джеймс, Каунт Бейси, Куинси Джоунс, Бъди Рич, Били Мей и Нелсън Ридъл. Неговата популярност продължава 60 години - с концерти, плочи, филми, за които получава и множество отличия. Умира от инфаркт на 14 май 1998 г. в Лос Анджелис. На надгробната му плоча пише: "Най-доброто тепърва предстои." Десет години след смъртта му американските пощи пускат марка с неговия лик.
Първият пробив на Синатра в музиката е през 1935 г., когато се изявява в радиошоу като част от формацията "The Hoboken Four". През 1939 г. подписва договор с Хари Джеймс като солист на неговата банда, после се присъединява към Томи Дорси и неговия оркестър, с който изпява първия си хит, стигнал до номер 1 в класация на "Билборд" - "I'll Never Smile Again". През 1942 г. започва солова кариера, като си печели името на певец номер едно сред тийнейджърите от тази ера, особено сред младите жени и момичета. Известен е случаят през 1944 г., когато 35 000 души блокират улиците пред "New York Paramount" в очакване да видят своя идол.
По това време актьорската кариера на Синатра е в разцвета си. Големи печалби носи филмът "Anchors Aweigh" (1945) с участието на Джийн Кели, в който Синатра изпълнява главната роля. Следващата година той получава "Оскар" за участието си в късометражен филм срещу нетърпимостта, озаглавен "The House I Live In". Записва и издава първия си албум "The Voice of Frank Sinatra". През 1951 г. продажбите на негови записи обаче намаляват, както и интересът към изявите му на сцената. Появяват се проблеми с гласните му струни, тъй като годините, прекарани в непрекъснати изяви в нощни клубове, си казват думата.
Синатра продължава да се снима в киното - прави успешни роли във филмите "Meet Danny Wilson" (1951), "From Here to Eternity" (1953), "Suddenly" (1954) и "The Man With the Golden Arm" (1955). Франк Синатра се превъплъщава най-добре в роли, които отразяват собствената му личност. През 1953 г. издава албума "In the Wee Small Hours", в който е включен хитът "Young at Heart". В следващите две десетилетия Франк продължава да се снима във филми, записва и нови албуми. През 1961 г. дори основава своя звукозаписна компания - "Reprise Records".
Като актьор през 1962 г. Синатра прави най-добрия си филм в киното - "The Manchurian Candidate". Издава и един от най-успешните си албуми - "September of My Years", с който печели "Грами" за албум на годината. До 1970 г. се снима в още няколко филма, но за почти десет години след това се оттегля от киното. През 1980 г. се завръща на големия екран с "The First Deadly Sin". Прави само още една роля за киното в "Cannonball Run II" (1984). През 1993 г. записва и последните си албуми "Duets" и "Duets II", които отново са много успешни и му спечелват нова публика, почти 60 години след началото на славния му период.
На Франк Синатра са приписвани близки връзки с мафията. Преди години британският актьор Роджър Мур заяви, че тези твърдения са били силно преувеличени и по-скоро става въпрос за слухове. След това обаче най-малката дъщеря на Синатра - Тина, разказа пред в. "Сън", че баща й бил нает от мафията и работел за босове от престъпния свят близо 20 години. Тя потвърди също, че прототипът на Джони Фонтейн от трилогията на Франсис Форд Копола "Кръстникът" е бил именно Синатра. Говори се, че заради това твърдение певецът искал да съди режисьора. Някои съвременници на артиста заявяват, че хора от подземния свят като Лъки Лучано, Сам Джанкана и братята Капоне са били негови приятели.
Франк Синатра има четири брака. От първия - с Нанси Барбато, с която са женени от 1939 до 1951 г., има три деца - Нанси, Франк и Тина. Следващата му съпруга е актрисата Ава Гарднър, с която живее от 1951 до 1957 г. През 1966 г., когато Франк е на 45 години, се жени за Мия Фароу, тя е едва на 20. Следва развод през 1968 г. Последния си брак Франк Синатра сключва през 1976 г. с Барбара Маркс, с която остава до края на живота си.


Той каза...

Бих искал да бъда запомнен като човек, който е живял прекрасен живот, който е имал добри приятели и чудесно семейство. Не мисля, че бих могъл да искам нещо повече.
х х х
Каквото и да е било говорено за мен, е без значение. Когато пея, вярвам. И съм честен.
х х х
Най-доброто отмъщение е огромният успех.
х х х
Накриви шапката си - ъглите са въпрос на отношение.
х х х
Не търся тайната на живота... Аз просто преминавам от ден в ден, вземайки каквото мога.