13 Август 2020четвъртък17:29 ч.

Обречени на енергиен глад

След отказа от АЕЦ "Белене" ни чака рязко увеличение на цената на електроенергията

/ брой: 79

автор:Йосиф Аврамов

visibility 1165

След близо три години шикалкавене правителството на Борисов се отказа от АЕЦ "Белене". До края на март имаше известна надежда, че разумът ще надделее, но това не се случи. Управляващите дори не изчакаха доклада на наетия от тях консултант от британската банка HSBC, за което похарчиха 4 млн. лв. Консултантите едва ли ще жертват реномето си и най-вероятно ще излязат с позитивно становище относно необходимостта от строежа й. От медиите става ясно, че след прогонването на германския енергиен концерн RWE в края на 2009 г. друг стратегически инвеститор от ЕС, САЩ или Далечния изток изобщо не е търсен от правителството на ГЕРБ. С това отпада и най-същественият довод на премиера, че "няма да прави българо-руски АЕЦ", независимо че в Турция, Индия и Китай успешно ги строят. Показателно е, че за ръководителя на "Росатом" Сергей Кириенко "при поръчки за 20 блока за атомни електроцентрали, с които в момента разполага "Росатом", отказът от една централа не е съществена загуба". Но Кириенко не забрави да ни напомни за

изгубеното време и сили

Празни приказки са думите, че за 6-7 години ще бъде построен седми блок на АЕЦ "Козлодуй" и че на мястото на АЕЦ "Белене" скоростно ще се изгради парогазова електроцентрала. За цената на електричеството от нея - над 240 лв. за мегаватчас, засега не се говори. Както и за това, че поради скъпия ток три от блоковете на ТЕЦ "Варна" - собственост на ЧЕЗ, и ТЕЦ "Пловдив" - собственост на EVN, стоят почти неизползвани и формират т.нар. студен резерв.
Необосновано от технико-икономическа гледна точка е и предложението на правителството на ГЕРБ за строителство на газова станция на мястото на площадката, предназначена за АЕЦ "Белене". Не е ясно как ще се доставя газ за планираната станция, която ще се намира в район без газова инфраструктура. Как ще се формира стойността на електроенергията, произвеждана от тази централа, след като крайната й цена ще бъде над пределната за населението, което и без това плаща високи сметки за ток. Досегашните опити от частни инвеститори да построят парогазова централа у нас се оказаха безуспешни. Проектираната централа в Хасково все още не е започната. По-удачно и изгодно за строителството на подобна централа е тя да бъде в района на Девня, който е в непосредствена близост до бъдещия газопровод Южен поток. От друга страна, районът е на по-малко от 100 км от ветропарковете в района на Каварна. Не е маловажно и обстоятелството, че в Долината на голямата химия има значими потребители на електричество - заводът за калцинирана сода, торовият и циментовият завод. Недалеч са три големи курортни комплекса - Златни пясъци, Св. Константин и Елена и Албена.
Вероятността да бъде построен седми блок на АЕЦ "Козлодуй" през следващите няколко години, както ни обещава премиерът през 2017-2018 г., е нулева. Според бившия директор на централата Йордан Костадинов това е възможно да стане след около 10-12 години, и то само ако през т.г. започнат процедурите по лицензиране на площадката. Те продължават от 5 до 7 години, а тепърва следва да започнат преговорите по търсене на инвеститор, създаване на проектна компания и пр. Според енергийни експерти, които са сред противниците на строежа на "Белене", като председателя на Българския енергиен форум Иван Хиновски, строителството на нов реактор в Козлодуй ще струва 1,5 млрд. долара. Тези изчисления обаче са правени в далечната 2002 г. и те са само за строителството, без оборудване, и следва да се актуализират и с инфлационен индекс, включващ натрупаната през последните 10 години инфлация. Вярно е, че в района на АЕЦ "Козлодуй" има инфраструктура и определени още преди години площадки за нови блокове, хранилища за отработено ядрено гориво и центрове за обучение, но строителството е свързано със значителни подготвителни работи, които ще струват на изтънелия ни бюджет поне няколко милиона евро. Те ще се платят директно от българския данъкоплатец, тъй като няма предвидено финансиране за седми блок. За АЕЦ "Белене" в продължение на 3-4 години в руския бюджет имаше блокирани около 4 млрд. евро, които можеха да бъдат ползвани за строителството и оборудването й. Те нямаше да бъдат връщани от държавния ни бюджет, а от продавания ток. Разликата е огромна и тя е за сметка за изоставения проект в Белене. От джоба на българския данъкоплатец, т.е. с по-високи цени на еленергията, бяха платени разходваните през 80-те години 1,8 млрд. долара, както и разходваните до настоящия момент след 2004 г. около 1,38 млрд. лв., в т.ч. и около 100 млн. лихви от ползвания 250 млн. евро кредит от БНП "Париба". Предстоят още плащания, които няма да се платят от продажбата на електричество от "Белене", а директно от бюджета, т.е. от всички данъкоплатци. Те са главницата по посочения заем, около 140 млн. евро, за вече готовия реактор в "Ижорските заводи", а също и няколко десетки милиона евро за другото готово оборудване, като в рамките на един месец работните групи ще уточнят за каква сума става дума. Към нея е твърде вероятно да се добавят и прословутите 58 млн. евро, свързани с иска на "Атомстройекспорт" в Арбитражния съд в Париж, за извършените СМР, но неплатени от НЕК. На практика за АЕЦ "Белене" за около 30 години са разходвани или ще се похарчат

2,5-3 млрд. евро от джоба на българския потребител

като ефектът ще е нулев.
На проведената в края на март т.г. среща на министър Делян Добрев с руския вицепремиер Игор Сечин и енергийния министър Сергей Шматко относно АЕЦ "Белене" България е поела задължението да заплати всичко, произведено до момента. Русия ще се включи в работата по трансформирането на проекта "Белене" от два в един ядрен блок, който ще бъде монтиран в Козлодуй. Независимо че по време на разговорите не е ставало дума за компенсации, то те не са изключени. Наетите преди 4-5 години работници ще останат без работа, а плановете за заетост на 6-7 хил. строители и монтажници, на десетки хиляди машиностроители във вътрешността на страната остават без покритие. В условия на криза подобна заетост е от съществено значение за изоставащите Северозападен и Северен централен район, които са сред последните по степен на икономическо развитие региони в ЕС. В държавния ни бюджет само от преки подоходни данъци и косвени данъци от строителите и от оборудването щяха да постъпят над 1 млрд. лв.
Какви са последиците за бизнеса и потребителите от отказа от "Белене"? Прави са експертите, които предричат

крах на националната атомна енергетика

и прогнозират изтласкването на страната в енергийната периферия не само на Европа, но и на света. Ако реалистично планираме към настоящия момент бъдещето на българската ядрена енергетика, то следва да се отчетат реалностите, че понастоящем в АЕЦ "Козлодуй" от шест блока функционират два. Срокът на експлоатация на единия изтича през ноември 2017 г., а на втория - през октомври 2019 г. След тяхното спиране България повече няма да има ядрена енергетика и ще се превърне от износител във вносител на електроенергия.
Сред негативните последици най-съществен е проблемът с ускореното поскъпване на електроенергията у нас. В т.нар. енергиен микс вече няма да се включва евтиният ток от АЕЦ, който е едва няколко стотинки за киловатчас, и цената на тока ще се устреми към непосилни за джоба ни величини. Към новите, почти удвоени, цени следва да се добавят и последствията от увеличената консумация на ел. енергия при природните аномалии, които ще станат част от нашето всекидневие. Прогнозираните студени зими сериозно ще ударят по джоба на обикновените потребители. През февруари т.г. потреблението на ток и газ от населението у нас се увеличи с над 20-30%. Средностатистическото българско семейство с жилище от около 60 кв. м е платило през зимата за комунални услуги, свързани с консумацията на електричество и природен газ, средно 200-300 лв. месечно. Средната заплата в София е около 800-1000 лв., но в редица по-малки градове тя е под 500 лв.
Според стандартите на ЕС ние, българите, сме енергийно бедни, щом харчим за енергийни потребности над 20% от доходите си. От 1 юли т.г. според разчетите на ДКЕВР цената на тока ще се увеличи с 8-10%. От началото на следващата година обаче ни очаква

нова енергийна "тесла"

с увеличение на тока от около 20%, тъй като ТЕЦ и другите добивни енергийни предприятия ще бъдат принудени да купуват съгласно т.нар. карбонова европейска директива въглеродни квоти, а ще влязат в експлоатация нови мощности ВЕИ, които ще натоварят сметките ни за ток. Без привличането на допълнителни мощности, чиято функция бе възможно да изпълнява АЕЦ "Белене", България ще бъде обречена в близко бъдеще на "енергиен глад". Като краен резултат ще бъдем принудени да внасяме електроенергия. А това е проблематично засега, тъй като част от страните на Балканите - Гърция, Турция, Македония и Сърбия, внасят известни количества от България. Внос на ток можеше да се наложи още през току-що отминалата зима, ако стачката на миньорите от "Марица изток" беше продължила повече от месец. Започнем ли да внасяме електричество, което е реална перспектива след затварянето на двата ни работещи атомни реактора, цената на тока у нас ще нарасне между 2 и 3 пъти спрямо настоящата.
След отказа от АЕЦ "Белене" непредсказуем е въпросът за бъдещата енергийна стратегия на България. Отговор засега няма. Волунтаристичните планове на правителството за преместване на готовия реактор за "Белене" в Козлодуй и особено за строителството на газова централа предизвикват доста съмнения дори и сред противниците на проекта за втора атомна централа. Остава надеждата, че след година и три месеца ще има парламентарни избори. Налице е възможност новото българско правителство да преразгледа това икономически неизгодно и необосновано решение.
Икономическата логика, а не геополитическите интереси, изисква довършване на АЕЦ "Белене", която е единствената алтернатива за енергийна независимост на България и за сравнително евтин ток за българските домакинства и бизнес.
 

Тотален провал на летния сезон

автор:Дума

visibility 648

/ брой: 154

Задават се по-скъпо парно и топла вода

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 154

Нова ядрена мощност - приоритет на държавата

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 154

Къщите около София са най-търсени в пандемията

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 154

Човечеството върви към нова световна война

visibility 647

/ брой: 154

Бил ли е масон цар Борис III?

автор:Христо Георгиев

visibility 396

/ брой: 154

За уродливостта на нормалното

автор:Владимир Георгиев

visibility 293

/ брой: 154

Българи срещу българи

автор:Петра Ташева

visibility 247

/ брой: 154

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ