Обречена Македония
/ брой: 233
Красимир Узунов
По повод съвместното заседание на правителствата на Албания и Косово в Печ и решението им да обединят своите митници мнозина казаха, че е в ход проектът "Велика Албания". Зависи обаче от гледната точка. За самите албанци това е стъпка към обединение - на албанците от Албания, Косово, Прешевската долина в Сърбия, района на Улцин в Черна гора.
В ход е обединение на албанците, което на първо време ще преминава през митнически, политически и други съюзи. Реализира се националната им мечта, която те изживяват. Може да тръгват към политическо обединение през митническия съюз. Ако се върнем по-назад, имаше идея на премиера Еди Рама крал Лека IV, примерно, да бъде общ кандидат за президент едновременно на Албания и Косово. Германия се обедини след около 40 години, защо след още 40 години да няма обединение на албанската държава?
Като човек, който 30 години се занимава с т.нар. македонска държава, смятам, че в този си вариант тя е обречена. И след като ще има единна албанска държава, как да се откаже на албанците, населяващи западната част на Македония, да се присъединят към нея. Те преобладават в следните общини - Струга, Дебър, Кичево, Гостивар, Тетово, всички малки общини около Тетово, всички общини, западно от Скопие, половин Скопие е албанско. Оттам нататък ще стигнем до Куманово, а на север от Куманово е Прешево. Тоест дъгата от двете страни на границата е населена с албанци. Охридският мирен договор се използва от албанците за повече права, територии и възможности.
НАТО и ЕС не са лечение срещу териториални промени или разпад. Тенденцията и перспективата е ревизия на границите. Въпросът е, че ние в момента не сме във форма като държава, която да участва стабилно. И това не е отсега, това е в последните 30 години. Ние се движим по принципа "грешки на растежа".