Облеклото в армията, или униформата като синоним на дисциплина

Военните са твърдо убедени, че тяхната униформа е синоним на чест, доблест, патриотизъм, дълг, достойнство, дисциплина и гордост. Специалното облекло в армията обаче е строго регламентирано с най-различни укази, правила или специални нормативни актове. Всички те определят в кои случаи да се носят специфичните видове дрехи. Най-често униформата може да бъде парадна и бойна (строева), като е съобразена и със сезона - за военните се шие зимно и лятно облекло.

Гръцки гвардейци

Първоначално дрехите за служащите в армията са приличали на тези, носени от обикновени граждани. И всеки мъж, способен да борави с оръжие, излизал на война с всекидневното си облекло и доста примитивни доспехи. Стремежът още отдалеч да разпознават войската си, както и вражеската, води до въвеждане на отличителни знаци и еднотипно облекло - поне като цвят.
Първообразът на военната униформа се забелязва от историците още в Спарта. Екипировката на древните воини обаче е само част от строгата дисциплина, спазвана стриктно от всички. Дейността на спартанците е регламентирана не само по отношение на бойните тренировки и времето за хранене, но засяга и облеклото им. Така изборът им се свежда до агресивния на пръв поглед, но изключително практичен червен цвят на робите, за да не се забелязва бликащата от раните кръв, която да не стряска по-фините души.

Френски сапьори

Удобството на еднообразното облекло в армията е осъзнато и от гърците, а след тях и от римските легионери, които носят бели дрехи, шпаги и доспехи, а на шлемовете си - разноцветни пера. В Средновековието войската била съставена от васали и техните оръженосци. И тъй като дрехите им били почти еднакви, налагало се всеки да си закача отличителни знаци.
С дълги и кръвопролитни войни, водени от най-големите европейски държави, е белязан краят на XVII и целият XVIII век. На армията по това време се обръща много голямо внимание, което се отразява и на екипировката на войниците. Гвардейците пък започват да носят изключително скъпи, красиви, но неудобни униформи. Франция и други държави, намиращи се под нейно влияние, можели да се похвалят с едни от най-разкошните армейски тоалети. Пруските и шведските войници пък били облечени най-скромно от всички. Френската революция и последвалите я размирици, както и постояното увеличаване на служащите в армията под влиянието на милитаризма, водят до опростяването и поевтиняването на униформата. И в днешно време почти навсякъде се забелязва стремежът войнишките дрехи да са удобни, здрави, лесно нагаждащи се към телосложението на армейците, отговарящи на климатичните условия и не много обременяващи при поддържането им в изряден вид.
Но не са рядкост и униформите, които, въпреки всички тези условности, правят голямо впечатление не само на туристите в определени страни по света, но и на местните жители. Доста необичайно изглеждат например сапьорите на френския Чуждестранен легион. Те са облечени в нещо като яркооранжеви престилки, които предизвикват и усмивки по време на различни паради, но в полеви условия вършат доста важна работа. Например в тях може да се сложат всички необходими на сапьорите инструменти, помагащи им да изпълняват задълженията си по най-добрия и безопасен начин.
Тъй като Ватиканa няма собствена армия, дори такава светиня като Папата е охранявана от наемници. Корпусът на Швейцарската гвардия e основан през XVI век. Но тъй като католиците явно не си падат по четенето на модни списания, униформата на гвардейците, създадена по идея на самия Микеланджело, не е сменяна вече над 400 години.
Туристите, посещаващи Рим, доста се впечатляват от полицаите, разхождащи се по пиаца Навона. Униформата на тези служители на реда често бива сравнявана с тоалета на граф Дракула.
Колкото и да е странно, но нерядко в дрехи, предизвикващи най-силен смях, биват пременени войниците от почетния караул, охраняващи важни държавни институции и дори светини. Униформата на гръцките евзони, маршируващи до могилата на Незнайния воин в Атина, е най-яркият пример за забавни армейски тоалети. А смяната на караула на президентската гвардия, чийто личен състав наброява над 150 души, събира погледите на стотици зяпачи всяка неделя в центъра на гръцката столица. В 40-градусовата жега войниците носят двойни вълнени чорапи, обути са в подковани с 60 стоманени пирона тежки боти - по 5 кг всеки, а на главите им е нахлупена специална шапка-фес, която изобщо не пази от слънцето. В такава униформа не да маршируваш, а само да стоиш прав е голямо изпитание. И удържането на карабината по специален начин може да се сравни с истински подвиг. Затова кандидатът за евзони трябва да е не само издръжлив и психически уравновесен, но и красив и висок не по-малко от 187 см.
Облеклото на кралските гвардейци в Южна Корея също толкова прилича на военна униформа, колкото козината на вълка може да се сравни с расото на свещеник. Но въпреки всичко тези мъжествени и сурови воини служат в елитни подразделения и са способни да решават доста сложни бойни задачи. Явно просто не искат да парадират с това и традиционно се обличат в нещо, наподобяващо пеньоари, калцуни и високи шапки.
Който види на Фиджи младежи, облечени в дълги скъсани поли и обути в чехли, трудно може да повярва, че това са не просто местни войници. Всъщност така са облечени гвардейците от почетния караул на президента на острова.
Изключително трудна задача е да зърнеш буен храст в Техеран и не само да предположиш, че това е служещ от иранската армия, но и да определиш към кои войски принадлежи.
Представителите на индийските граничари пък много обичат да се "возят" върху камила в центъра на Делхи. Особено по време на паради. Но ако някой ги види на границата, трудно ще предположи, че това са хора с пагони, а не циркови артисти, както може да се стори на пръв поглед.
Така или иначе, колкото и необичайно, и дори нелепо, да изглеждат подобни войнишки униформи, те придават не само уникален колорит на всяка нация, но и изпълняват едно от основните си предназначения - успешно отличават армейците от обикновените хора.


Родна войска следва модата на НАТО

Униформа в българската войска е била въведена официално през 1886 г. Оттогава армейското облекло е претърпявало пълни или частични метаморфози на няколко етапа - през 1919-1935 г., 1936-1947 г., 1948-1995 г. и 1996 г. Промените били породени от национални, икономически и най-вече политически причини и условия в страната. Но през целия период на съществуване на Българската армия военната униформа за почти всички родове войски оставала в два варианта - парадна и бойна (строева), както и зимна и лятна.
Войнишките дрехи за студения сезон се изработват от памук и полиестер в съотношение 67:33, а за горещите месеци се правят изцяло от памук, което значително подобрява комфорта на служещите в родната армия. Специалистите са на мнение, че тъканите притежават необходимите спектрално-отражателни характеристики, позволяващи облеклото максимално да се слее с околната среда.
Най-дълбоки традиции в носенето на униформа, граничещи с известен консерватизъм, съществуват във военноморските сили. Всеки ден офицерите и старшините при влизане в поделението четат на специално табло с кой номер армейско облекло трябва да се явят в строя.
Дрехите на родната войска са разработени от Военния научно-технически институт. За да се подобри маскировъчната функция на този вид облекло, при създаването на униформата са изучавани различни видове растения. Така използването на камуфлажни материи за войнишките дрехи изцяло е съобразено с националната природа, климатичните особености на страната и изискванията на НАТО. А съвременните дрехи на нашите войници са повлияни от съвременния американски модел M81 US Woodland. Българската войска започва да използва специалните униформи на НАТО от 2008 г. Каската обаче на много места все още е от стария образец. Все пак за мисии са закупени хърватски модели, отговарящи на последните изисквания за армейска екипировка.
В новите униформи на ръководството на кадровите военни трябва да има фрак и папийонка, които ще се обличат в особено тържествени случаи. Такава идея се e обсъждала преди няколко години у нас. Но окончателното решение за промените в облеклото на военните се взема от членовете на Съвета по отбрана към силовото министерство. Със сигурност засега се знае, че нови униформи първо ще получат кадровите войници и курсантите, сержантите и накрая висшите офицери. Повсеместното въвеждане на новите войнишки дрехи обаче ще стане поетапно, защото се изисква технологично време за изработката им, което е свързано и с финансови средства.