Обидно за България

Няма родолюбив българин, който не иска и не желае успех на правителството с оглед преодоляване на кризата и нейните последици. И действията на кабинета, свързани с престъпността, заслужават добра оценка и подкрепа. Друг е въпросът доколко подходът и средствата в тази насока се вместват в рамките на закона.
Навлязохме във втората година от мандата на правителството и премиерът често говори за законност, за правила, но неговото поведение, както и на екипа му като цяло по време на вота на недоверие за политиката по здравеопазване, може да се окачестви като недостижимо. Защото става дума за недопустимо нарушаване на Конституцията в условията на парламентарна република, каквато е нашата страна. Народното събрание обсъжда политиката на правителството в здравеопазването, а министър-председателят и кабинетът отсъстват! Присъства през цялото време единствено току-що избраният нов здравен министър д-р Стефан Константинов, който няма отношение към стореното дотогава в сферата. Нима това се побира в каквато и да било логика? А и е напълно в разрез с Конституцията, защото върховната власт у нас принадлежи на НС, което е избрало правителството.
Когато в конкретния случай правителството - в лицето на неговите персонални физически представители, не присъства, какво се обсъжда и към кого е насочено? Навярно народните представители говорят на самите себе си? При така създалата се ситуация депутатите следваше изобщо да не обсъждат вота.
Когато на трибуната говореше представителят на Коалиция за България Михаил Миков, в оставащите му няколко минути (след него заседанието бе закрито) изненадващо все пак дойде премиерът и на емоционалния възглас от страна на Миков се разнесе твърдото изречение на Борисов, че той не е безделник като депутатите. В допълнение на нечуваната и невиждана картина водещата заседанието Цецка Цачева остана глуха и безмълвна на заклеймяващите авторитета не просто на народните представители, а на институцията, думи. Защо тогава някои оспорват впечатлението и утвърдилото се, за жалост, мнение в обществото, че депутатите от ГЕРБ по същество служат само да оформят в законова форма онова, което е помислил и изрекъл Бойко Борисов? Случилото се не показва ли пълно пренебрежение към Конституцията, обидно отношение към народните избраници, които са изпратени в парламента от народа и те са тези, които са избрали българското правителство?
Всички тези факти бяха поднесени от медиите като информация, без да бъдат анализирани. А трябва, защото са показателни за примера, който дават министър-председателят и правителството на гражданите за отношението им към законите в държавата. Тогава призивите за спазване на законите и за ред не губят ли смисъл в светлината на демонстрираното пред цяла България и света? Ако някой мисли, че това е мъжество, то не е израз на държавническо мъжество и трябва да бъде категорично отхвърлено.
Не мога да повярвам, че случилото се е реалност, защото то е обидно и за всеки гражданин. Никакви доводи не оправдават подобно поведение. Мнението ми, убеден съм, се споделя от всеки, който разсъждава обективно и с уважение към установения у нас законов парламентарен порядък. Иска ми се да вярвам, че премиерът и правителството му като цяло ще се замислят върху този срамен за България факт, който остава ненадминат засега в историята. Онези, които ратуват за демокрация, трябва да знаят, че нейното главно съдържание е безусловното спазване от всички на законите. Дано случилото се бъде поучителен урок преди всичко за управляващите, ако те се интересуват и милеят за интересите на България и нейния отруден и обречен на лишения народ.