Обезцветяване

Твърдят, че политическите фигури се "оцветяват" според партийните си пристрастия и според идеите, които защитават. "Червени", "сини" и "зелени" често кръстосват шпаги в опит да наложат възгледите си как трябва да се управлява едно населено място, ведомство или дори държавата.

В този смисъл няма как да не се запитаме в какъв цвят са оцветени най-отявлените гербаджийски фигури. Креатурите, изпълнили редиците на една от партиите, формирани в последното десетилетие, сякаш са бръкнали в кутията с боички на някое малко дете и са се изцапали колкото се може повече. В ГЕРБ имаме от громители на ГЕРБ (авторът на "Шайка"), до видни автори на комунистически хвалебствия, преминали през СДС (пловдивчанинът екскмет). На фона на трагикомичната схватка между управляващи и опозиция, покрай опитите да се прокара поредната порция изменения в Изборния кодекс, няма как да не обърнем внимание на "острието" Данаил Кирилов.

Явно за тоз' кадър цветове и идеология не важат особено. Той успя с доста бърза крачка да измине разстоянието от "Леге" 10 до парламента. Бил е редови социалист, началник на кабинета на ляв министър, "червен" общинар... Кирилов днес обаче е истински гербаджия. С монотонния си провлачен глас често опитва да "засича" бивши другари, явно забравил кой му е показал откъде да хване политическата пътека. Злите езици биха казали, че се е пребоядисал, само и само да се облажи с удобни кресла - на областен управител, а после и на депутат, дори стана шеф на парламентарна комисия. Всъщност обаче Кирилов просто се е обезцветил.

Казват, че парите не миришат. Цветовете на банкнотите също не са важни, съществен е номиналът им. Та затова и цветът на Данаил Кирилов не е важен. Днес клони към светлосиньото на ГЕРБ, утре може да го замени за някой още по-пъстър и модерен нов цвят. Такива сме ги виждали. В ГЕРБ е пъстро, имат си ги от всички цветове и въпреки това са си... крайно безцветни.