Оазис или пустиня

Министърът на земеделието на Саудитска Арабия с поетично звучащото име Фахад Абдулрахман Балгануим постави едно условие за инвестиции от неговата страна у нас - терен с достъп до много вода и пълна липса на корупционна сред.
Вода в България, колкото искаш. На някои места дори не са я концесионирали, така че по тази точка - инвестиционният оазис ни е в кърпа вързан.
Синовете на пустинята обаче прекаляват с тези изисквания за липса на корупция. Корупцията е смазочното масло на демокрацията, твърдеше навремето един мафиот в сериала "Октопод". Години по-късно епично провалилото се МВР направи акция с подобно име, която се издъни с гръм и трясък, а последствията от нея бяха, че сега си имаме кандидат за президент със селскостопански прякор.
Корупцията в България е като водата в оазиса - без нея никак не е сигурно, че държавната машина на ГЕРБ изобщо би мръднала. Само мирисът и усещането за пари ги раздвижват и ги изкарват от управленската кома. Иронично е, нали? Поставят условия да няма корупция на тези, които твърдяха, че ще смачкат корупцията като сонда, която пробива земята за петрол.
Очевидно това е сблъсък на култури. Саудитска Арабия също не е държава, която е стерилна от корупция. Злите езици твърдят, че те са още по-зле и от нас в това отношение. Но ето - когато се сблъскаме, на инвестиционния фронт се започва геополитическото търгашество: искаме вода и нулева корупция, ако желаете да видите парите ни. Как да приемеш толкова подло изискване.
Един древен арабски поет, със също поетично име, Фарид ад-дин Аттар Нейшабури, драматично бе възкликнал навремето: "В същността на всеки човек се таят сто свине - свинете трябва да се изгорят или храмът да се затвори".
Ако изгорим свинете си, ще стане ясно, че оазисът ни през цялото време си е бил пустиня.