О, Шипка!

Мирела Иванова Посегателството върху експозицията на храм-паметника Шипка е кражба на национално достойнство, която не търпи никакви оправдания и обяснения. То е брънка от натрупван във времето ценностен упадък. Дни наред по българските медии текоха шумни препирни как да се охранява храм-паметника Шипка, кое ведомство да плаща за охраната и с колко средствата в бюджета на МВР не достигат, рониха се крокодилски сълзи, произнасяха се патриотични речи. Допускам, че са натрупани и камара преписки и докладни, но по стар български обичай работата не се свърши: за сметка на това пък вниманието на крадците се насочи към подходящото място и белята се случи. От витрина в пета зала са задигнати часовник и 19 ордена и медала, принадлежали на трима опълченци. Според мнението на директора на НПМ „Шипка – Бузлуджа“ Данчо Данчев „кражбата е несериозна и нелепа, кражба на национално достойнство“. Малко история През 1920 година опълченците ветерани вземат решение за издигането на паметника, средствата за него са събрани изцяло с доброволни народни дарения. Градежът му е прост и изчистен, пресечена пирамида със символен бронзов лъв отпред и множество изписани имена на битки и хора. Наречен е Паметник на свободата и е открит през 1934 година. Несъмнено Шипка е нещо специално в българската памет, едновременно основа и връх, който изкачваме със самосъзнанието, че благодарение на шепата опълченци ние също имаме принос в свободата си. Дори е излишно да припомняме Вазовата поема, която апотеозно поставя точка в “Епопея на забравените” и превръща титаничното събитие и в нещо лично, в съкровено озарение за повечето българи. Памет и паметници Тъкмо шипченският Паметник на свободата е сред малкото патинирани от разрушителните и саморазрушителни български времена, високи, опазени общностни знаци. Не е мавзолеят на Георги Димитров, който тъй или инак съборихме, нито непрекъснато атакуваният с цветни артистични хрумки паметник на съветската армия, нито рухващият и спорен монумент пред НДК. За разлика от тях, шипченският паметник не предизвиква противоречиви и крайни оценки и пориви, фанатични спорове и страсти. Кражбата от Паметника на свободата, макар и конкретно установена и описана в двайсет предмета, е от друг порядък, който не търпи нито социални, нито сиромахомилски оправдания и обяснения. Тя е брънка от натрупван във времето ценностен упадък, разграбена държава, крещящо беззаконие, властнически цинизъм, осквернени гробища, отказ от свобода и достойнство. Със заповед на министъра на културата доц. д-р Мартин Иванов е разпоредено извършването на пълна проверка в Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“.