Няма да има нова война в Судан

Г-жа МАУАДА ОМЕР ЕЛБАДАУИ е пълномощен министър и заместник на посланика на посолството на Република Судан в България. Родена е през 1971 г. в гр. Омдурман в централната част на страната. През 1994 г. завършва агроколеж, а втората й специалност е международни отношения. Дипломатическата си кариера започва през 1995 г., когато постъпва на работа в МВнР на Судан. Била е първи секретар на мисията на Судан в Канада, както и консул в суданското посолство в Пекин. Омъжена е, има трима синове и една дъщеря.


- Какви са настроенията след референдума във все още единен Судан?
- Ние в Северен Судан се надявахме, че гражданите на Южен Судан ще гласуват в полза на единството на държавата. Но както се оказа, при това с голям изборен процент, южняците решиха да се отделят и ние уважаваме техния избор. Президентът Омар ал Башир, както и правителството, приемат резултатите от референдума. Това е тъжен факт, но трябва да продължим напред. Защото основната цел на правото на самоопределение на южняците беше постигането на един стабилен мир.
- Мирът обаче е крехка материя. Вече има смъртоносни сблъсъци, свидетели сме на първото политическо убийство в Южен Судан. Говори се за нова война. Смятате ли, че е възможно разделение при пълна политическа стабилност?
- Искам да внеса едно много важно уточнение. Въпросните сблъсъци, довели до жертви, са изцяло вътрешен конфликт на Южен Судан и в тях няма замесени северносудански граждани. Южносуданското правителство излезе с потвърждение, че не става въпрос за политическо покушение, а за криминално убийство. Колкото до прогнозите за нова война, същите тези анализатори прогнозираха през април м.г., че провеждането на парламентарни и президентски избори ще бъде съпътствано с кръвопролития, което не се случи. Смятаха също, че провеждането на референдума ще премине в кървави сблъсъци, но ние преживяхме изключително мирен и демократично проведен референдум. Затова бих искала да ви уверя, че със сигурност няма да се стигне до война, макар да има висящи въпроси между Северен и Южен Судан.
- Протоколът за разделяне на богатствата и властта между двете части (към споразумението за всеобхватен мир от 2005 г.) посочва подробно пътя напред. Но какво ще стане с проблеми като правото на жителство, провинциите със смесено население, проблемите с инфраструктурата? Югът няма тръбопроводи за петрола, Северът настоява за такси върху транспортирането му?
- Споразумението за всеобхватен мир от 2005 г. предвижда 6-месечен преходен период след провеждането на референдума, който изтича на 9 юли 2011 г. Целта му е да се уредят тези неразрешени въпроси, така че да могат двете държави да започнат на чисто.
- Може ли за толкова кратък период да се уредят толкова сериозни въпроси?
- Да, мисля, че ще успеем да се справим. Аз съм оптимист, защото политическата воля на двете страни е налице, макар да минаха години от споразумението от Найваша (2005 г.). Резултат от това е политическата комисия, която обединява членове на двете страни по споразумението за всеобхватен мир - за Южен Судан това е Народно-освободителното движение, а за Северен - партията Национален конгрес. Политическата комисия имаше събрание миналата седмица, когато започна наистина конструктивен диалог. За да избегнем връщането към военен конфликт, ние вярваме, че ще има решения, които да удовлетворяват всички засегнати.
- Осъществим ли е вариантът "равноправен съюз между двата региона, подобен на ЕС", както го определи Омар ал Башир?
- Хартум ще поддържа добри връзки като между два братски народа. Идеята е тези близки отношения да продължат да се развиват възходящо. И макар да е рано да правим такива прогнози, не изключваме в един момент двете държави да пристъпят към някоя от познатите ни форми на държавно управление като съюз или конфедерация. Защото въпреки различията, ни обединяват много повече неща. Едно от свързващите звена е нефтената промишленост. В този смисъл ще има изгода от подобни форми на сътрудничество. Ако се стигне до такава форма на съюз, се надявам, че той ще бъде еднакво полезен и за двете държави. Доста фактори водят до отделянето на Южен Судан. На първо място това е политиката на Народно-освободителното движение, което управлява там. Друг важен фактор е наследството от войните, с което живее населението. Има и външен фактор - някои от държавите в региона и някои от големите западни сили обещаха на южносуданското правителство, че ще го подпомогнат. Всички тези причини мотивираха населението. Но това може би ще се окаже голямо разочарование, защото част от държавите, обещали помощ, започнаха да се отдръпват от своите обещания. Южен Судан тепърва ще се изправи пред предизвикателства, които ще са доста трудни за разрешаване в близките 3-4 години.
- А какво ще се случи със семействата от районите със смесено население?
- Съществува съвместна комисия, която търси начини за разрешаване на въпросите, свързани с жителството и гражданството. Всеки трябва да уважава чуждото право на самоопределение. Комисията ще вземе предвид точно тези проблеми. Вероятно ще има вариант за двойно гражданство. Комисията търси и други решения за свободата на работа, на жителство, на движение.
- Искат нова столица вместо Джуба. Това ли е най-големият проблем?
- Това не е най-належащият въпрос сега. Има по-сериозни проблеми, свързани със здравеопазването, образованието и инфраструктурата, но в крайна сметка това са вътрешни дела. Не можем да се месим, защото са в пълното си право да определят приоритетите оттук насетне. Вероятно новата столица ще позволи да се положи началото на ново държавническо административно управление.
- Остава ли време да се мисли за друга тежка ситуация - Дарфур?
- Да, правителството в Хартум смята уреждането на отношенията и проблемите с Дарфур като един от най-важните си приоритети. Именно затова приехме нова стратегия за постигане на мир. Тя се основава на активното участие на дарфурското общество в управлението и осигуряването на мира и на възможността бежанците да се завърнат обратно към своите родни места. Една от основните й цели е да осигури преход от разчитането на хуманитарни помощи към лична инициатива и работа. Всички цели се опират на споразумението за мир от Абуджа (2006 г.). и постигнатото в рамките на преговорите в Доха, които се водят между Хартум и бунтовните движения в Дарфур. Една от най-големите пречки е роенето на местните бунтовни движения (над 40) и техните нарастващи искания. В края на миналата седмица суданското правителство изпрати до Доха специална делегация, която да оформи споразумение за мир, предложено като текст от катарското правителство и от съвместния мирен посредник, назначен от ООН и Африканския съюз.
- Казват, че вълната от недоволство, която тръгна от Тунис, може да залее и Судан. Критиците на президента Ал Башир изтъкват, че той е на власт от 1989 г. и не се справя с политическите и икономическите трудности. Припомнят, че има заповед за арест от Международния наказателен съд в Хага заради геноцид.
- Обстановката в Судан се различава много от ситуацията в Тунис и Египет. Наистина президентът Омар ал Башир дойде на власт през 1989 г. чрез военен преврат. И макар в първите години от своето съществуване правителството да беше военно по своя състав, то съумя да получи широка обществена подкрепа чрез консултации с различни местни движения и политически партии, така че да гарантира бъдещо политическо, икономическо и социално развитие и написване на стратегии за развитието на държавата. Именно благодарение на вътрешния конструктивен диалог между различните участници в нашето общество се стигна до подписването на споразумението за всеобхватен мир в Найшава през 2005 г. Така се стигна и до споразумението от Абуджа. През 2006 г. в Асмара бе подписано и споразумението за мир в източните части на страната. Наред с това налице е и непрестанен ползотворен диалог с всички политически партии. В Судан бе формирано правителство на широка партийна основа. В този кабинет участваха преставители на доста от най-големите северносудански партии, наред с партията, управляваща Южен Судан. Един от най-големите стимули за това развитие се оказа клаузата от споразумението за всеобхватен мир, която гарантираше провеждането на избори през април м.г. В момента президентът Омар ал Башир е законно и демократично избран от народа си, а мандатът му ще продължи 5 години. Суданският народ го избра, въпреки че знаеше за издадената заповед от съда в Хага, който е политическа структура с по-специално отношение към някои части от Третия свят, които имат своите добри позиции.
- Кой решава кой е диктатор? Има ли право Западът да се меси до такава степен в живота на хората?
- Това е отличен въпрос. Икономическото, социалното и държавно-политическото устройство на африканските и арабските държави се различава от традиционното за западните държави. Намесата на Запада във вътрешните дела на източните държави винаги идва от едно нечисто намерение. Тези сили, които се стремят към намеса, са водени от своите лични мотиви и намерения, а не желаят благото на местните народи. Вместо това е по-редно да ги оставят сами да избират кого искат за техен лидер и какво да бъде държавното им устройство.
- При предишната ни среща констатирахте спад в българо-суданските отношения, а сега затваряме мисията си в Судан. Според министър Младенов решението не трябва да се приема като оценка за двустранните отношения. Вие как го приемате?
- Изключително много съжаляваме, че българското правителство и българското Външно министерство взеха подобно решение. Както ни бе официално съобщено, това решение се смята за временно и е наложено само от финансовите условия, през които преминава България. Ако допускахме, че в това решение има дори капка оценка на двустранните отношение, веднага бихме предприели ответното действие. Фактът, че продължаваме да сме тук, говори за обратното. Въпреки всичко се надяваме да стимулираме двустранните отношения на всяко равнище. Бих искала да използвам възможността да добавя, че се надяваме на сътрудничество и продължаване на добрите връзки с нашите приятели - българите. Защото от европейските народи вие сте най-близки до нас като дух и култура. Позволете ми да отправя и един призив към българските бизнесмени и частния сектор - нека да заповядат в Судан, където са добре дошли. Ние сме отворени за инвестиции, а икономиката в Северен Судан е изключително обещаваща.