Няколко лица от световния театър

Емблематични образи от световната драматургия населяват напоследък софийските сцени и делят пространство с отбрани образци на съвременния синтетичен театър. Спектаклите, включени в амбициозната програма на платформата "Световен театър в София", организирана от Международния театрален фестивал "Варненско лято", за която ДУМА писа, ни предоставят не толкова често срещаната възможност да видим някои от значителните или интересните лица на световния театър.

Сцена от постановката на Явор Гърдев "Грозният" от Мариус фон Майенбург на Държавния академичен театър на град Саратов

Актрисата и режисьорка Анна Петерсон представя най-новата интерпретация на модерната класика на Аугуст Стриндберг "Госпожица Юлия". Постановката, в която тя е режисьорка и изпълнява трите роли, е най-новата премиера на Стокхолмския театър "Интима", основан от самия Аугуст Стринберг, където той поставя своята драма през 1906 г. В интерпретацията на Анна Петерсон историята на случките, чувствата и противоборствата на Жан, Юлия и Кристин е повод за изследване на вътрешните комплексни мотивации, инстинкти и противоречия на човешката природа. С почти научна студенина и методичност актрисата, подкрепяна от камерата на оператор, който в реално време прожектира случващото се на сцената, прави своеобразна дисекция на постмодерното съзнание с цялата му болезнена чувствителност, наслоени и скрити комплекси и изкривени представи за власт и страст. Преминавайки през трите образа в драмата, в този наистина завладяващ моноспектакъл Анна Петерсон внушава както многопластовата значимост на Стриндберговата драма, така и поразителната й съвременна визия за болката и страданието.

Сцена от спектакъла на Кралския национален театър - Лондон, "Франкенщайн"

Сам на сцената е и актьорът Маркус Мейер в представлението на режисьора Бастиан Крафт "Дориан Грей", реализация на виенския "Бургтеатър". И тук образите и духът на известния роман на Оскар Уайлд са пренесени в съвремието, като акцентът е поставен върху проблема за истинността и лъжовността на видимото, за колизията между маската и лицето, дали маската скрива истинското лице или е по-истинска от него. Брилянтно е изпълнението на Маркус Майер в този моноспектакъл, особено когато успява по някакъв магически начин да се "превърне" и да съществува в тъмното сценично пространство едновременно като жив, действащ и страдащ човек и виртуален образ от видео-арт инсталация. Защото този "Дориан Грей" съществува и се преобразява в едно хипер технологично пространство, което може би е нашето собствено мрачно и малко плашещо бъдеще.
Проблемът за лицето и маската, който очевидно занимава много театрали в началото на ХХI век, е още по-яростно деклариран и още по-драстично изследван в постановката на Явор Гърдев "Грозният" по пиесата на съвременния германски драматург Мариус фон Майенбург в Държавния академичен театър Саратов. Персонажите в тази черно-бяла антиутопия наистина сякаш са полуроботи и полуклонинги и живеят в едно общество, изискващо и налагащо пълната унификация и стандартизация на човека. Лицата са еднакви, значи и хората са еднакви, а това пък значи, че могат да бъдат манипулирани, заменяни, премествани и отстранявани навсякъде и по всяко време. От тази пиеса за еднаквостта и за човешкото несъвършенство като спасение Явор Гърдев прави спектакъл, който бих нарекла сатирично кабаре-ревю с акцент върху двойствените значения на видимото. И този му подход се вижда най-ясно в стилистиката на актьорското присъствие на Игор Баголей в ролята на Лете и на Е. Данилина, А. Седов и Вл. Назаров, които с поразително умение преминават от персонаж в персонаж, сякаш преминават през невидимо огледало.
Но германският хореограф, драматург и писател Раймунд Хог, който представи своя спектакъл "Един следобед", смята, че "всички сме на първо място човешки същества и понякога хората забравят, че сме всъщност едни и същи по целия свят - желаем едни и същи неща, чувстваме по идентичен начин". Това своеобразно общочовешко и по специфичен начин универсално виждане за съдбата на човека във вселената бе ярко и оригинално изразено в танцовия пърформанс "Един следобед" по музика на Клод Дебюси и Густав Малер и с участието на танцьора Емануел Егермонд. В празното сценично пространство съществува, живее, страда, стреми се и се отчайва един, колкото уникален, толкова и общовалиден, човек, човек със свое лице и тяло, които обаче, повторени и превъплътени десетки пъти в различни ситуации, се превръщат в един обобщен и общ образ на човешкото лице и тяло. Проблемът за лицето и маската, за колизията между видимото и същностното очевидно е в основата и на спектакъла на режисьора Дани Бойл по готическата класика на Мери Шели "Франкенщайн", който също е включен в програмата "Световен театър в София" и предстои да бъде излъчен на 18 юни. Така и ужасяващото лице на Франкенщайн ще гостува в София, носено от актьора Бенедикт Къмбърбач, отличен с престижната награда "Оливие" за най-добър актьор.
Единствено в представлението на трупата "Карбидо" от Полша наречено "Масата", проблемът за лицето и маската, за видимостта и същността не присъства, но затова пък силно присъства съчетанието на звук и изображение, на театър и различни музикални стилове - джаз, идилични мелодии, етномузика. "Масата" всъщност е театрализиран музикален спектакъл за четирима изпълнители и един уникален инструмент - специално проектирана и създадена маса, която прозвучава в съчетание с глас и звукови ефекти, произведени от различни обекти и материали. Това представление би могло да се определи по-скоро като зрелищен концерт със завладяващи ритми и физическо присъствие, които отвеждат публиката на електроакустично околосветско пътешествие.
И накрая само ще отбележа присъствието на още едно лице на световния театър - творческия дует на хореографа Джонатан Бъроуз и композитора Матео Фарджион, които представиха своя пърформанс в две части "Лекция за пет пари" и "Пиеса за кравата".