Някога, толкова някога...

Някога, някога, толкова някога... пенсиите ще бъдат увеличени. Максимата не гледай колко ти е пенсията, важното е колко дълго ще я получаваш, отиде в небитието, както толкова други неща. Сега си е цяло нещастие да доживееш до пенсия... Или щастие, ако те привлича идеята, че няма нищо по-лошо от това да живееш във време на реформи, както казват китайците. А ние пак се завъртяхме в реформа - този път на минираното пенсионно поле (стр. 5). По-големите пенсии пак се отлагат. А сега след 37 години примерно трудовоосигурителен стаж максималното, което човек може да получи, е 250 лв. пенсия при минималното осигуряване. Няма  даже по 10 лева за година...
Управляващите днес впрягат само един от лостовете за финансиране на пенсионната система - удължаването на трудовия стаж. Под повтаряния до втръсване претекст, че продължителността на живота се е увеличила и у нас, и по света. На каква цена обаче, се питат мнозина. За пенсия и заплата ли едновременно, само за пенсия или само за заплата, или за част от двете? Ако ще се бъхта часове наред за мижави пари - мерси! На 60 години никой вече не е толкова "гол, млад и нахален"...
Чужди експерти предупреждават, че най-разумният вариант за реформа не е само чисто финансов. Пенсиите са израз на много повече - те са цяла концепция за живота.
Струва си да ги чуем!